— Кали, моя единствена истинска любима, кажи, че и ти ме обичаш, иначе ще умра тук и сега.
— Наистина, Талис! — възмути се лейди Франсес, вживяла се в ролята си на бъдеща съпруга, без Талис да има и най-малка представа за това. — Държиш се като истински глупак.
— Ако да си влюбен значи да си глупак, то аз съм най-глупавият мъж на света. Ще си умра като глупак. Кали, трябва да кажеш, че ме обичаш.
Кали чакаше земята да я погълне. Бяха привлекли огромна публика. Хората зарязаха платени представления и се тълпяха да наблюдават как този възхитителен млад мъж се прави на глупак.
— Да, да, обичам те — изрече тихо и набързо Кали. — А ти стани и се дръж прилично.
Всъщност сега, когато бе започнал цялото това изпълнение, Талис откри, че не му е толкова неприятно. Всички мъже наоколо — а те се увеличаваха с всяка секунда — сякаш казваха: „И аз съм бил там, където си ти сега.“ А жените го гледаха, като че ли наистина е убил дракон.
Талис сграбчи изкаляния край на полата на Кали и повдигайки го към устните си, заяви:
— Красива моя Каласандра, не съм достоен да целуна тази свещена дреха.
— Тогава недей! — заяви Кали и изтръгна полите си от ръката му.
— Талис! — обади се и лейди Франсес. — Един рицар не се държи така.
— Как да се държа, когато сърцето ми прелива от любов? Не усещам нищо друго освен болка в гърдите, защото възлюблената ми не е готова да ми прости. Опасявам се, мили хора, които ни наблюдавате, че ужасно я пренебрегвах. О, моля те, прости ми, че бях увлечен по хубостта на други жени.
— Не можем да го виним за това — обади се някакъв мъж, но жена му го дръпна за ухото и той извика от болка.
— Талис, умолявам те, стани — просъска Кали.
— Не и докато не кажеш, че си ми простила.
— Да, разбира се, че ти прощавам — съгласи се тя бързо. — Само стани!
— Искам да получа твоята любов и твоята прошка. Трябва… — при тези думи той кръстоса енергично ръце на гърдите. Бедната заспала маймунка изквича и се опита да се измъкне изпод ризата на Талис. Лошото бе, че заби нокти не в плата, а в кожата му.
С болезнен вик Талис измъкна сърдитото същество от пазвата си и го поднесе на Кали. Направи го театрално — свеждайки глава, все още на колене, той предложи маймунката на Кали.
Като видя животинчето, Кали се усмихна.
— Хайде — подкани я някакъв мъж. — Вземи маймунката.
Ала гласът на лейди Франсес стресна животинката.
— Талис, всичко това ми омръзна! Не се чувствам добре и ти трябва да ме съпроводиш до вкъщи! И разкарай това отвратително нещо!
Тя възнамеряваше само да отблъсне животното от ръцете на Талис, но то, клетото, бе преживяло достатъчно за един ден. Обръщайки се светкавично, захапа лейди Франсес за пръста и тутакси й потече кръв. А когато дамата изпищя, сякаш пронизана от пика, изплашеното животинче скочи от ръцете на Талис върху рамото на Алейн и го сграбчи за косата. Алейн замахна да го смачка, но то се премести върху буре за дъждовна вода и остана да гледа оттам с премигващи очи тълпата.
— О, Тали — обади се Кали със сълзи в гласа. — Не можеш да го оставиш да избяга.
Това, че Кали спомена галеното му име, убеди Талис, че отново я е спечелил, и той придоби нови сили. Изтегли меча си с добре усвоен жест и го доближи до лицето си — носът му докосна острието.
— Ще отдам живота си на този подвиг, моя прекрасна дамо. По-скоро бих умрял, но ще върна маймунката при вас. Ще изкача най-високата планина, ще мина през огън, ще преплувам океани. Ще…
— Най-вероятно ще го умориш от приказки — прекъсна го Кали и разсмя тълпата. — Хайде, мързеливецо, иди и вземи маймунката!
За пръв път, откакто бе пристигнал в имението Хадли, Талис се чувстваше така щастлив. Стана, метна меча си на Джеймс и тръгна към бурето, където стъписаното животинче се чудеше какво да прави. Като мина край Кали, Талис пое ръката й, канейки се да я целуне.
— Ако позволите, моя лейди. Едно докосване до сладката ви кожа, една милувка на ръката, един…
Спря, защото Кали, раздразнена от безкрайните му приказки, сграбчи главата му и звучно го целуна по устата.
— Спри да дърдориш и върви! — нареди тя, като го оттласна от себе си.
Под звучния смях на тълпата — вече нямаше човек на панаира, който да не гледа този импровизиран спектакъл — Талис тръгна към буретата. Хората се катереха по покривите, по раменете си, само и само да виждат по-добре.
— Шшшт! — подкани Талис всички да млъкнат, докато се приближаваше към подплашената маймунка. Придвижваше се на пръсти, а тълпата се превиваше от смях.