Глава тридесет и шеста
СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД РАЖДАНЕТО, 1588
— Мразя мъжете! — обяви Кали яростно, като отместваше опашката на маймунката от устата си.
Тя и Дороти Хадли бяха в някогашната Отровна градина. Все още се наричаше така, макар че под грижите на Кали и Дороти всичко тук се промени. Мина цяла година, откакто Кали дойде в имението Хадли. След първоначалното объркване всеки си намери мястото и сега нещата бяха улегнали. По цял ден Кали работеше в градината, а отец Керис дремеше безгрижно на сянка с мотичка до себе си в случай, че някой реши да се качи на хълма (в крайна сметка той отговаряше за отровните билки, нали?).
Две седмици след като изпратиха Кали на хълма, Дороти откри, че силно й липсва. Полека-лека започна да се измъква от опеката на Едит и да прекарва дните си с Кали. Без видима причина Едит ставаше все по-сърдита и по-тиранична, а освен това Кали бе много по-забавна от сестрите й.
Дороти не споделяше с никого, за да не й се смеят, но докато тя и Кали се трудеха и облагородяваха някогашното буренясало място, Кали разказваше. Разказваше възхитителни неща за любов и без всички онези битки, с които пътуващите разказвачи пълнеха своите истории. В приказките на Кали жените бяха силни и смели и често спасяваха живота на героя.
Докато плевеше самакитката, Дороти въздъхна дълбоко.
— Ще ми се да прекарам толкова дълго с един мъж, че да започна да го мразя. А сега дори и да го кажа, е все едно да обявя, че не обичам канела. Прекалено рядко я има, за да мога да съдя.
Дороти погледна към Кали с надежда, че ще й направи комплимент за шегата.
Кип — така Кали нарече маймунката, която Талис й подари — стоеше неизменно на врата й, залавяше се за кръста й, понякога се качваше дори на главата й, а ако беше уплашена, се криеше под полите й: вкопчваше се за глезена или коляното. Животинчето очевидно оценяваше грижите и любовта, да не говорим за хубавата храна, която получаваше от господарката си. Затова не се отделяше от нея.
Кали обаче не се засмя на остроумието на Дороти както обикновено.
— Ако ги познаваш, щеше да ги мразиш — заяви сериозно тя.
Дороти въздъхна отново.
— Какво е направил този път Талис?
— Защо мислиш, че настроението ми има нещо общо с него? — скастри я Кали. — Какво те кара да мислиш, че изобщо имам нещо общо с него?
Дороти изгледа Кали многозначително. Започваше да си мисли, че да обичаш един мъж е като да ядеш непрекъснато едно и също. След време става доста еднообразно.
— Постоянно мислиш за него, сънуваш го, живееш заради него, всяко твое чувство, твое…
— Ха! — изсмя се Кали, но побърза да се обърне и с настървение започна да копае самакитката. Рязкото й движение така стресна Кип, че почти я задуши с опашката си.
— Дори и да мислех за него, което впрочем не правя, каква полза! Той няма време за мен. По цял ден прекарва с други жени. Танцува с тях, пее им. — Очите й станаха на цепки. — Изпълнява прищевките им.
И Кали започна да имитира Талис и многобройната му дамска свита; удебели гласа си: „О, скъпа лейди, мога ли да ви помогна да носите тази изключително тежка игла? Ще ми разрешите ли да вървя след вас и да прегръщам камъните, по които са стъпвали краката ви? Позволено ли ми е да дишам въздуха, който и вие дишате? Нали не възразявате да коленича пред вас, за да използвате тялото ми да отморите краката си?“
Дороти не се стърпя и се разсмя. Кали бе толкова забавна. Създаваше веселие съвсем непринудено, затова я предпочиташе пред компанията на сестрите си. Освен това Кали привличаше мъжете; те я харесваха. Кали съвсем не си даваше сметка за това — и наяве и насън мислеше единствено за Талис — но през деня и мъже, и снажни момчета все си намираха повод да се отбият в градината. Най-често Кали ги впрягаше на работа и така само за година успя да превърне това отвратително място в нещо изключително красиво.
В момента Кали имитираше дебелана с тромава походка, а срещу нея — едър мъж (можеше да бъде единствено Талис), който я гледа опиянен и върти очи в екстаз. Говореше й, че е изящна като фея, прекрасна като лунен лъч и фина като пух от глухарче.
Кали заби острата мотика в корена на безобидното растение.
— Талис се е превърнал в лъжец, в абсолютно недостойно човешко същество.
— Мисля, че се старае да изучи светския етикет — подметна Дороти, но не сподели с Кали истинските си подозрения. Между Талис и Кали ставаше нещо, свързано с майка й, но Дороти не бе съвсем наясно какво е то. Защо например Талис трябва да изучава толкова много предмети, а Кали — не?