— Вероятно Талис се нуждае от малко насърчаване — подсказа Дороти, — от някакъв тласък. — Според нея бе достатъчно побутване с перце — стига да го държи Кали, — и влиянието на Алида щеше да бъде разрушено. — Може би трябва да се помисли за подходящо време и място. Ако той… остане с теб, чувството му за чест няма ли да го накара да се ожените?
— Да… — съгласи се Кали колебливо, докато сваляше Кип от врата си. Взе го в ръце, за да погали гладката му козина. — Мислиш ли, че наистина ме възприема като жена? — За нищо на света нямаше да признае на Дороти колко пъти през последната година се опита да накара Талис да я целуне. Всеки път той я отблъскваше и повтаряше: „Не издържам“ и „Ще ме подлудиш“. Само да й каже, че иска да се ожени за нея, а не за някоя от стотиците — не, за някоя от хилядите — жени, които постоянно го наобикалят, Кали щеше да е щастлива. Ако й каже, че я желае, щеше да е доволна; но той не го прави. Не казва нищо. Дороти продължи:
— Ако някоя дама в твоите приказки е влюбена в мъж, заобиколен от красавици, какво ще направи?
Кали се усмихна.
— Ще го принуди да я забележи. — Тя се засмя коварно. — Най-вероятно ще му се яви гола.
Дороти също се усмихна. Именно затова прекарваше толкова време с Кали. Тя умееше да изрази с думи онова, което Дороти чувстваше. Може би защото е израснала във ферма, но понякога Кали съвсем не се държеше като… дама.
— Мисля, че тя би… — подхвана Кали поредната си история. Гласът й прозвуча обещаващо; Кип прижумя, а очите на Дороти се разшириха очаквателно.
Талис стоеше пред Алида, а тя усещаше, че сърцето й се изпълва с любов. Не преставаше да се учудва как така през последната година започна да обича това момче повече, отколкото го обичаше съпругът й. С всеки изминал ден силите й се топяха и си даваше сметка, че старата знахарка е сбъркала — нямаше да преживее още една година. Криеше го от Талис, но все по-обилно храчеше кръв. Само билките на Пенела й помагаха да не се разкашля пред Талис.
Както всеки ден, така и днес Талис й разказваше подвизите си, в какво се е отличил, колко е добър във всичко, с което се захване. Ако други не донасяха на Алида, тя можеше да си помисли, че се хвали, но той дори спестяваше по нещо от успехите си. Харесваше й, че споделя всичко за себе си, мислеше си, че е най-добрият й приятел.
Отказваше и за миг да повярва на приказките на старата прислужница. Според Пенела Талис й разказвал всичко подробно, за да я убеди колко много е научил вече, та да му разрешат да се ожени за Кали.
— Приятна му е моята компания! — изсъска Алида на Пенела.
Прислужницата си помнеше урока. От опит знаеше колко по-важни са храната и удобството пред необходимостта да защитиш някого. Не натрапваше мнението си, но продължаваше да разсъждава но въпроса. Пенела намираше за отвратително, че Алида флиртува с Талис; кой би повярвал, че са майка и син!
От друга страна, Алида се държеше към Кали като майка — непрекъснато я порицаваше, не желаеше Кали да изглежда добре. Ако случайно я видеше с разпуснати коси, направо изпадаше в истерия.
Според Пенела Алида използваше Талис да навакса пропуснатото с Джон — цял живот той бе пренебрегвал съпругата си — и с децата си, които, тероризирани от нея, я навестяваха при крайна необходимост.
— Ела, седни тук — покани го Алида и посочи овчата кожа в краката си. Обожаваше той да седи в краката й, за да може да заравя пръсти в косата му, докато говори. Всекидневното му присъствие запълваше една огромна празнина за нея: собствените й деца идваха само ако им бе наредено; Алида страдаше, че родните й синове, за които направи толкова много, я избягваха; а дъщерите й — понякога си мислеше, че просто не им е нужна. На моменти долавяше, че даже Едит я мрази. И то защото я предпази от брак — брак, който само прави жената нещастна. Колко по-добре е да стоиш неомъжена в бащината си къща, а не да се посветиш на съпруг.
Само Талис идваше всеки ден при Алида и разговаряше с нея, докато тя — безсилна — пазеше стаята.
— Искам да се оженя за Кали — заяви Талис, макар и тихо.
Алида въздъхна дълбоко. Започваше лошото. Всеки ден едно и също. Всеки ден той повтаряше неизменно тези думи, настояваше за това. И всеки ден тя искаше да му каже истината. Талис бе предопределен за по-велики дела от обвързването си с дъщерята на Джон Хадли.
— Когато ми казваш, че искаш да се ожениш за Кали, все едно че желаеш смъртта ми. Нали знаеш, че може да стане едва след като мен няма да ме има на този свят.