Обяснението не смути Талис — беше го чувал неведнъж.
— Не е вярно. Искам да се оженя за Кали, защото я обичам и искам да бъда с нея.
— Няма ли да разполагаш с достатъчно време после? Не виждаш ли, че умирам?
Талис не вдигна глава да я погледне със съчувствие, както правеше, щом се отвореше дума за нейната кончина. Алида осъзна, че е време да смени тактиката.
— Ако тя те притеснява прекалено много и ти е трудно да стоиш настрана, по-добре ще бъде да я пратя при баща й. — Талис я погледна с ужас, но тя продължи: — Разбира се, ще ми е извънредно неприятно да го сторя. Нямаш представа що за човек е Гилбърт Рашър. Изключително брутален; страхувам се какво ще се случи на нежно същество като твоята Кали, ако попадне в ръцете му.
— Не! — възпротиви се Талис. — Не я изпращай при него. Ще я избягвам. Ще направя всичко, за да остане тук.
Той извърна глава, защото не желаеше да покаже колко е отчаян. Алида погали косите му.
— Няма да трае още дълго. Скоро ще се махна от живота ти.
Хвана го за брадичката и извърна лицето му към себе си. Усмихна се.
— Хайде почети ми. Не бъди тъжен през последните ми часове. Скоро ще лежа в студената земя и ти отново ще бъдеш щастлив.
Бавно, сякаш изпитваше болка, Талис се надигна и отиде до полицата, където Алида държеше скъпоценните си книги. Наблюдаваше го на слънчевата светлина и си даде сметка колко много го обича. Беше доволна, че ще успее да му даде каквото заслужава. Чезнеше бързо, смъртта й бе съвсем предстояща, усещаше я. Но преди да умре, иска да види Талис приет в кралския двор. Най-голямата й мечта бе да го види с кралицата. Господарката щеше да го хареса!
Докато Талис четеше, Алида галеше косата му. Скоро щеше да забрави девойката, която си мисли, че обича. Сред блясъка на Двора, под лъчезарната усмивка на кралицата от съзнанието на Талис щеше да се изличи цялото му минало. Щеше за забрави онези селяндури, при които израсна; дори нямаше да си спомня девойката, която не е нито красива, нито достатъчно богата, за да е подходяща за него.
Да, помисли си Алида, всичко щеше да се нареди прекрасно: родните й синове щяха да наследят нейния дял от имота, а този възхитителен млад мъж щеше да попадне в Двора и със своята енергия и любов към живота да очарова кралицата точно както накара Алида да го обикне.
Да, реши тя. Време е да започне да действа. Трябва да изпрати да повикат Гилбърт Рашър още днес.
— Теб какво те интересува какво правя по цял ден? — изсъска Кали на Талис, а очите й бълваха огън. — Теб какво те засяга?
Докато ги наблюдаваше, на Дороти почти й прилоша. Никога не бе виждала толкова влюбени едно в друго същества; бяха блян за всяка девойка. Талис мислеше единствено за Кали; в мислите на Кали нямаше друг освен Талис. И в същото време не виждаха онова, което всеки в имението Хадли виждаше.
Ето и сега — Кали копаеше в градината, а петима млади мъже предлагаха „помощта“ си. Двамата бяха доста привлекателни, а третият — синът на конския доктор, — макар и с обикновено лице, от врата надолу заслужаваше внимание.
Само Кали не забелязваше цялата тази красота. Всичките тези привлекателни млади мъже идваха тук с надежда да спечелят ръката на дъщерята на благородник, а в тяхно лице Кали виждаше единствено свободна работна ръка.
Но когато Талис пристига, той вижда възлюбената си заобиколена от мъже, сякаш е кралска особа със свитата си.
Цялото това положение само затвърди убеждението на Дороти, че жената не бива да обича един единствен мъж, или поне не дотолкова, че да не забелязва вниманието на останалите. Дороти вече бе сигурна, че не може да се тегли черта между сляпата любов и тоталната глупост.
— Ти си поверена на моите грижи — заяви Талис сковано, вперил очи в широкия гръб на докторския син, приведен над мотиката. Мъжете наоколо се правеха, че не слушат, макар че нищо друго не ги интересуваше повече от разговора им. Само отец Керис не надаваше ухо — както винаги дремеше под дървото. Дори това ядоса Талис. Защо този старец не предпазва девойките, оставени на грижите му? А и защо тази проклета маймунка е постоянно вкопчена в нея? Какво, че именно той й я бе подарил. Просто…
— На твоите грижи? — попита Кали високомерно и прекъсна мислите на Талис. — И кой те е назначил за мой пазач? Ти никога не си тук. Вечно си с нея.
Талис не съобрази веднага кого има предвид. Коя от всичките досадни, грозни жени, които го заобикаляха, предизвикваше ревността й? Не че някога щеше да и признае, но понякога безкрайното им бъбрене го влудяваше. С Кали може да се държи естествено; може да мързелува или да е тъжен, щастлив или глупав — какъвто си иска. А с другите жени трябва да се прави на такъв, какъвто те го искат. Постоянно се налага да е внимателен, грижовен и силен.