— Майка ми? — попита Талис с широко отворени очи. — Ревнуваш от майка ми?
— Тя наистина ли ти е майка? — попита Кали тихо. — Не приличаш на нея.
Талис бе чувал подобни подмятания, но какво значение има чия майка е? Вижда я, че умира, че е самотна, и знае, че само той я посещава доброволно. Знае също, че ако му разрешат да направи каквото иска — да се ожени за Кали, — вероятно и той ще я изостави.
— Тя… — започна Талис и се спря. Не може да каже на Кали, че Алида умира.
— Има нещо, което не споделяш с мен — промълви Кали и той видя, че всеки момент ще се разплаче. — Някога нямахме тайни един от друг.
Талис ужасно много искаше да може да каже на Кали всичко, което се бе заклел, че ще запази в тайна. Не разбираше защо не бива да й признае желанието си да се ожени за нея. Когато питаше Алида, тя отговаряше, че никога повече няма да го види, ако даде да се разбере, че ще се ожени за Кали. И Алида щеше да умре самотна. Как да пренебрегне последното й желание? Не бе ли най-голям грях да не изпълниш нечие предсмъртно желание?
— Понякога не можем да знаем всичко за едни човек — заяви Талис и веднага почувства колко надуто звучи. Не искаше да има тайни от Кали. Неимоверно трудно му бе да не споделя как всеки ден моли за разрешение да се ожени за нея. Спазването на тази клетва бе най-трудното нещо; по-трудно, отколкото на всички други клетви, които бе дал на Алида.
Като се изключи клетвата да остави Кали девствена, разбира се. Това като че ли наистина бе най-трудното. Така силно я желае, че не може дори да си позволи да я докосне по ръката. Щом застане прекалено близо до него, той прави всичко възможно да се отдалечи.
Един ден Хю видя как Талис наблюдава Кали, която, поклащайки бедра, пресече вътрешния двор. Следващите три часа Талис вложи цялата си изобретателност, за да си измисля физически упражнения. И когато — съсипан от умора и плувнал в пот — вдигна кратуната, за да се напие с вода, опитвайки се да разкара образа на Кали от съзнанието си, Хю се приближи до него и приятелски му рече:
— Честта ти се бори срещу устните, бедрата и гърдите на Кали. Наистина ли искаш да победиш?
Талис едва се сдържа да не се разплаче от съчувствието на Хю и от ярката картина на прелестите на Кали.
И ето я сега, сред всичките тези мъже, се оплаква, че той не бил настоятелен в любовта си към нея. Тя не е постоянна. Ако го обича, трябва да му вярва. Прекарва времето си с други жени, защото се налага. Лейди Алида — дори в мислите си не може да я нарече своя майка (Мег бе неговата майка) — настоява да стане рицар, преди да се ожени за Кали — дъщерята на човек свързан с кралския двор. Обучението включва танци, пеене, свирене на лютня и какво ли още не, което отнема ужасно много време и е свързано с толкова сервилни жени.
Вбесяваше се, че Кали не го разбира без много-много приказки. Призна й, че я обича; какво още да направи?
— Сега трябва да те оставя — обяви той внезапно. Без да подозира, тя късаше сърцето му.
Обърна се и се отдалечи. Не се извърна дори когато тя го удари с буца пръст по гърба. Положи усилия и не реагира на изблика от смях на мъжете около нея.
От дълго време Дороти лежеше до Кали и се вслушваше в плача й. По-точно — усещаше плача й, защото Кали ридаеше съвсем тихичко, а бедният Кип я наблюдаваше с любопитство и от време на време протягаше розова ръчичка, за да докосне сълзите й. Дороти си мислеше колко странни са тези нощни риданията на Кали — идваха сякаш направо от душата й. Веднъж Кали се пошегува твърде мрачно: „Усещам, че сърцето и душата ми изтичат със сълзите. Ако плача достатъчно дълго, ще остана без сърце и тогава сълзите ми ще спрат.“
Тази вечер бяха останали с отец Керис в малката колиба. За да им позволяват да остават горе, се научиха да лъжат, че старецът е болен и има нужда от помощ. Не желаеха да се връщат в къщата. И Кали, и Дороти чувстваха, че с всеки изминал ден атмосферата в имението Хадли става все по-потискаща. Сякаш наближаваше буря, която ще избухне с такава сила, че ще помете всички и всичко.
Винаги щом можеха, двете оставаха при отец Керис, а той проспиваше и приказките, и действията им.
— Не издържам повече — заяви Дороти, седна в общото им легло и запуши уши. — Омръзнахте ми и двамата. Омръзнахте ми, чуваш ли?
— Кой? — попита Кали и се надигна, търкайки очи. Кип се вкопчи в кръста й. — Нямам престава за кого говориш.
— Как ли пък не! — сряза я Дороти. — Сега, слушай ме, Каласандра. Трябва да направиш нещо, за да избавиш и себе си, и Талис от тази скръб.