— Поиска да дойда с теб чак тук, и то когато всеки момент ще се разрази буря, за да ти кажа… да ти кажа… — Беше така ядоса, че не можеше да говори.
— О, разбирам — подметна Кали небрежно и пришпори коня. — Знаеш по-малко и от мен. А така разчитах на теб. Нали прекарваш живота си сред толкова много жени.
— Знам всичко! — не можа да се овладее той, като отново се приближи до нея. — Знам всичко, което трябва да се знае. Но ти…
— Да? Какво аз?
Вбесяваше се, че тя говори за всичко това с усмивка, сякаш не бе най-отвратителното, най-окаяното, най… Той се спря, защото разбра, че го дразни, че няма никакъв друг мъж и изобщо не възнамерява да се омъжва за друг освен за него.
Той също й се усмихна.
— Лейди Франсес ми показа всичко, което правят един мъж и една жена. Не я ли намираш за красива?
При тези думи той бе удовлетворен да види как лицето на Кали поруменява от гняв, но преди да успее да я успокои, тя заби пети в хълбоците на коня и пое със страхотна скорост. Бе разпоредил да й обяздят кон като за дете, а той самият се метна на огромното черно чудовище, което лорд Джон не даваше на никого. Но Талис пристъпи забраната, защото искаше да впечатли Кали — ако това бе възможно.
Точно когато конят на Кали се устреми през гората, една светкавица проряза небето и плисна дъжд. Минаха няколко минути, преди Талис да успее да овладее подплашения си кон и да препусне след Кали.
Откри я и сърцето му се качи в гърлото, защото помисли, че е умряла. Лежеше неподвижно на земята под едно дърво, където дъждът още не бе проникнал през гъстите листа. Приличаше на ангел небесен. При падането косата й се бе разпиляла и сега я обкръжаваше като божествен облак; разтворената й пелерина и разкъсаната на деколтето рокля разкриваха едно голо бяло рамо и нежната заобленост на едната й гърда. След толкова подигравки по адрес на плоските й гърди с радост забеляза какво е свършило времето. Вдигнал главичка до лицето й, Кип сякаш умоляваше Талис за помощ.
Той скочи от коня в движение.
— Кали! — викаше, докато тичаше към нея, за да я вземе в ръце. — Кали, любов моя. Кажи нещо. Кали, ще умра, ако ти се е случило нещо лошо. Кали, моля те.
Притискаше тялото й така близо до себе си — лицето й бе заровено в гърдите му, — че почти не чу стона й. Когато разбра, че е жива, очите му се напълниха със сълзи.
Отдалечи малко лицето й, но все още я притискаше така силно, че тя едва успяваше да диша, и я погали по бузата. „Кали, Кали“ — нашепваше неспирно, а после в изблик на облекчение, че е жива, започна да обсипва с целувки бузите, челото и косата й.
— Пострадала съм — пророни тя.
— Пострадала? Ще те заведа в къщата. Ще намеря най-добрия лекар, ще…
— Глезенът ми. Сигурно е счупен, а кракът ме боли ужасно. Не мога да се изправя.
— Конят ми… — той искаше да я успокои, че ще я отведе на коня си, но капризното чудовище не се виждаше никъде. Конят на Кали обаче бе кротък и…
— Къде е твоят кон?
— Откъде да знам? — сряза го тя.
Талис продължаваше да я държи в прегръдките си, но свъсил вежди оглеждаше наоколо. Странно. Специално избра този кон за Кали, за да е в безопасност. Беше толкова хрисим и никога нямаше да остави ездача си. Дори едно от конярчетата се шегуваше, че от този кон не можеш да се отървеш. А сега го нямаше!
— Кракът ми. Кракът ми — простена Кали. — Боли ме. И тук, отстрани ме боли. А и главата…
Дъждът се усилваше. През короната на дървото проникваха студени капки. Една от тях уцели Кип право в окото. Той изквича и бързо се скри под пелерината на Кали. Талис разбираше, че трябва да се приберат час по-скоро. Да открие поне един от тези проклети коне и да я принесе незабавно.
Внимателно я положи на земята и се приготви да тръгне да търси конете.
Тя се надигна.
— Интересуваш се повече от коня, отколкото от мен!
— Не! Нужен ни е кон, за да се приберем в имението. Трябва…
— Дори няма да погледнеш глезена ми?
И се стовари назад, сякаш припадна.
Талис мигом се озова при нея и я взе в ръце. Най-добре е да открие кон и да доведе някой, който разбира от рани повече от него, за да помогне на Кали.
— О, Тали, толкова ме боли — простена тя, отпусната в ръцете му. Бе така крехка, така безпомощна. Изцяло зависеше от него.
Придържаше я с една ръка през раменете, а с другата посегна към крака й, за да види глезена. Кали бе по-дребна от връстничките си, а в сравнение с него бе направо като кукла, но въпреки това Талис не успя хем да я задържи на ръце, хем да стигне до глезена й. За да го видя, трябваше да вдигне полите й.
Странно, но около ставата не се забелязваше никакъв оток.
Докато оглеждаше да види рана, Талис се зачуди защо досега не е забелязал колко деликатни са глезените на Кали и как плавно преминават в изящен прасец. Носеше тънки, почти прозрачни чорапи, прилепнали към крака й.