— Боли — простена отново Кали. — По-нагоре. Много ме боли. Мисля, че кърви.
С леко трепереща ръка Талис повдигна още малко полите й. Кога бе започнала да носи всички тези женски измишльотини? Ако бяха във фермата, щеше да й се изсмее на прозрачните чорапи — че те нямаше да издържат дори една разходка из къпините.
Но в момента съзнаваше, че никога не е виждал нещо по-привлекателно от бледорозовите чорапи, обгърнали добре оформените крака на Кали. Бавно, забравил, че всъщност трябва да провери колко е пострадала, той повдига тялото й и издърпа роклята нагоре.
Чорапите свършваха точно над коляното и бяха завързани с най-причудливото нещо, което бе съзирал: жартиер от розова панделка и бял плат, обшит с дребни сърчица. Изящен и женствен, жартиерът бе най-очарователното парче плат, което Талис бе виждал някога. Не можеше да откъсне очи от него.
Времето бе замряло. Той плъзна поглед над жартиера и се взря в бедрото на Кали. Откриваха се няколко сантиметра плът, а по-нагоре полата покриваше останалото, кожата й бе бледа като пролетно слънце, изглеждаше стегната и сякаш го подканваше да я погали.
Точно посегна, когато силна гръмотевица го върна към действителността.
Изплашен, Талис отпусна Кали на земята и рязко се отдръпна.
— Трябва да намеря кон. Трябва да го намеря — повтаряше той, а влагата по лицето му бе повече пот, отколкото дъжд. — Трябва да те отведа обратно в къщата. Трябва…
За миг Талис дочу доста цинични думички от Кали, но реши, че така му се е сторило. Или даже да ги бе изрекла — най-вероятно е заради болка или може би проклетата маймунка неволно я бе оскубала. Каквато и да беше причината, той разбра, че трябва да действа още сега. Хвана се за един от ниските клони и се надигна.
— Къде си мислиш, че отиваш — извика му Кали, когато бързо и сръчно той започна да се катери по дървото.
— Опитвам се да видя къде са конете — отвърна й от високото.
В този момент отнякъде се появи конят на Кали и тя направи гримаса.
— Единственият кон, който не може да намери сам пътя до конюшнята, и да се падне точно на мен — промърмори тя.
Погледна нагоре, за да се увери, че Талис продължава бясното си изкачване, и изтича към коня-глупак. Животното я гледаше, сякаш искаше тя да се погрижи за него — което впрочем бе точно така.
Кали обичаше животните, но Талис обичаше повече, затова въпреки надигащото се чувство за вина извади от джоба си приготвената предварително китка от билки и я върза за юздата на коня. Само след едно вдишване конят се обърна и пое към имението Хадли, а Кали, с Кип вкопчен в колана й, бързо се върна под дървото.
Талис завари Кали легнала на земята, която с всяка секунда прогизваше все повече. Забеляза, че полите й откриват единия й крак до над коляното, а другия — до средата на прасеца. Почти беше сигурен, че не е възможно, но все пак роклята при рамото й бе по-разкъсана и сега се виждаше по-голяма част от гръдта й, отколкото преди. Дали не е наказание, че само преди година й се бе присмивал колко е плоска? Защо не си бе останала плоска? Защо трябваше да е така пленително красива?
— Кали? — прошепна той, но тя не отвори очи. — Кали! — почти изкрещя, но не я взе на ръце. — Трябва да тръгваме. Мокра си, започва да вали по-силно. Трябва…
Кали леко отвори очи, а гласът й сякаш идваше от оня свят:
— Не мога да вървя. Потърси помощ. Доведи… Едгар, сина на конския доктор. Къщата им е наблизо, а той е достатъчно силен да ме отнесе до имението. И няма да има нужда от кон.
Талис я взе на ръце, а тя се сгуши в него — зарови глава в рамото му и обви врата му с ръце.
— Ще се умориш, ако ме носиш — прошепна тя в ухото му. — Гърбът ти…
— Пази си силите — процеди той през зъби. — Мога да те нося до края на света, ако се налага.
— Сигурен ли си, че нямаш нужда от помощ?
Талис не си даде труд да и отговори. Но истината бе, че са на километри от имението и с всяка минута дъждът се усилваше.
— За какво мислиш? — попита тя, като изви тяло така, че гърдите й се опираха в неговите.
От носа му капеше вода.
— Мъча се да разбера защо глупавият ти кон избяга. Много е странно. И ми се ще да проумея защо настоя да дойдем толкова далеч, след като те предупредих, че ще има буря. Човек и с половин акъл можеше да види какъв дъжд ще плисне, но ти все пак…
В този момент Кали бе сигурна, че ако през вековете някой мъж е бил истински романтичен, това е било чиста случайност.
— О, Талис — започна да хленчи тя. — Толкова съжалявам. Напоследък съм ужасна с теб. Наистина ужасна. Затова исках да отидем някъде, където ще сме само двамата. Както някога. Исках да ти кажа, че те обичам и че съжалявам за отвратителното си държание. Можеш ли да ми простиш?