Талис я изгледа под вежди.
— Аз не съм казвал, че лостът е подменен.
— Разбира се, че каза. Но дори и да не си оттук мога да видя, че е нов.
Талис се замисли.
— Не, лостът не е нов. Всъщност взет е от друго място. Кали, някой е искал вратата да изглежда стара. Наистина е нова. Чудя се…
За момент Кали го изгледа и като че ли нямаше какво да му възрази. Бързо обви раменете си с ръце и потрепери.
— Талис, студено ми е. — За да подсили ефекта, кихна три пъти. — Стоиш и ми говориш за вратата, а аз умирам от студ.
Лицето на Талис стана сериозно.
— Да. Знам, че ти е студено, и възнамерявам да намеря начин да излезем от тук. Кали, заклевам ти се, че ще те отведа у дома.
Стиснала зъби тя каза:
— Не можеш да излезеш оттук. От три страни постройката е с каменни стени, а за четвърта служи хълмът. Вратата е от десетсантиметрови дебели дъбови талпи. Пантите са от ново желязо. Не можеш да излезеш.
Докато му обясняваше, Талис се обърна към нея и очевидно се мъчеше да проумее какво казва. Тя го изгледа решително.
— Най-доброто, което можем да направим според мен, е да се приготвим да прекараме нощта тук. Сутринта някой ще дойде и ще ни освободи.
Известно време Талис остана безмълвен. Стараеше се да се държи толкова настрана от нея, колкото му позволяваше малкото пространство, и сякаш продължаваше да обмисля думите й. Кали е толкова невинна, помисли си той. Изглежда, продължава да си мисли, че са деца и могат да прекарат нощта, сгушени един в друг. Вероятно си представя как, покрити със слама, двамата се притискат и спят спокойно.
Но за Талис бе достатъчно само да я погледне и да осъзнае, че на него му липсва каквато и да било невинност. Пелерината й бе разтворена и отдолу се виждаше бялата рокля, прилепнала към твърде релефното й тяло. След като гърдите й се бяха така добре оформили, не можеше ли да е достатъчно любезна да не е толкова съблазнителна? Всеки мъж в Англия щеше да я погледне и…
Най-добре да престане с тези разсъждения, увещаваше се той. Извърна се и заоглежда отново вратата. Мечът му е тук; може би ще успее да счупи пантите. Или да издълбае вратата? А ако в стената все пак има някой разместен камък…
Чу звук и се обърна. За негов пълен ужас Кали бе проснала пелерината върху сламата и в момента разкопчаваше роклята. Беше се облегнала на каменната стена, едното й бедро провокативно стърчеше напред, а гърдите й напираха под плата.
— Какво правиш? — в гласа му имаше истинска паника.
Тя му отговори сякаш бе повече от очевидно:
— Свалям мокрите си дрехи. Нали ти казах, че умирам от студ.
Логика, помисли си Талис.
— И как смяташ, че ще ти стане по-топло, след като се… разсъблечеш?
Тя спря с пръсти върху връзките, освободени вече до кръста. Нищо ли няма отдолу, зачуди се той. Кали погледна Талис косо.
— Не се бях сетила. Аз… Ние можем…
Да, пълна невинност, помисли си Талис отново и докато Кали премигаше насреща му, той се сети за няколко начина да се стоплят.
— Сламата! — възкликна Талис въодушевено, сякаш току-що бе измислил нещо гениално. — Зарови се в сламата. Дълбоко. Много дълбоко. Колкото по-надълбоко се заровиш, толкова по-топло ще ти бъде.
— Ами ти — попита тя плахо. — Ти как ще се стоплиш?
— Аз? — жестът му показваше красноречиво, че неговото удобство няма значение. — Ще се опитам да се измъкнем оттук.
Лицето на Кали загуби спокойния си, почти прелъстителен израз.
— Но Талис! Не можеш да останеш буден цяла нощ! Казах ти — стените са каменни, а вратата…
Талис разбра, че Кали се съмнява в него. Случваше се за първи път и не се ядоса. Нейното съмнение само го тласна окончателно, че трябва да я убеди в способността си да се грижи за нея. А и е време да й каже истината: той е възрастен, а не дете, както тя все още си мисля.
Пристъпи към нея, прегърна я и целуна студената буза.
— Чуй ме, скъпа. Досега не съм те подвеждал, нали? И този път няма да го направя. Не искам да те тревожа, но според мен никой няма да дойде да ни потърси сутринта, много сме далеч. Можем да прекараме тука дни наред, преди да се появи жива душа. Сега, докато още не съм уморен, ще направя всичко, за да се измъкнем. Нали ми вярваш?
Полуразсъблечена, Кали се отпусна върху него.
— Талис, любов моя, не мисля, че не можеш да ни изведеш оттук. Ако някой може — това си ти. Просто…
— Да?
— Нищо — спря тя внезапно. — Добре, дълбай вратата цяла нощ, опитвай се с голи ръце да откъртиш камък от стената. Какво ме интересува? Какво значение има това за мен? Хайде — отдай се на подвизите си.
Талис нямаше представа защо е толкова разстроена. Наистина през последната година той не разбираше почти нищо от нейното поведение. Тя се отдръпна рязко и почти падна, но когато той се опита да я задържи, грубо отблъсна ръката му. Държанието й подсказваше, че той трябва да положи всички усилия да се освободят; да спечели отново доверието й, за да е сигурна, че е способен да стори всичко на този свят. Дори ако му струва живота, той ще я изведе оттук.