Но след час Талис не бе напреднал особено в опита си да излязат от студения затвор. На няколко пъти Кали се опита да привлече вниманието му, ала Талис, съсредоточен върху мисията си, дори не я погледна. Знаеше, че е заровена в сламата до шия и му е много сърдита — усещаше го осезателно, както и мокрите си дрехи. Но колкото по-силно усещаше гнева й, толкова повече се стараеше да се измъкнат от този капан. Можеше да понесе почти всичко, но не и Кали да сметне, че не е способен да свърши нещо.
Нейният писък го изненада. Обърна се рязко и я видя как се върти из сламата. Почти заспалата маймунка я загледа стреснато.
— Бълхи! — изпищя тя. — Навсякъде по тялото ми! Помогни ми да ги махна!
След секунди Талис опипваше пленителното й тяло, нападнато от бълхи според нея.
Но той не можа да издържи дълго на изпитанието. Пребледнял, разтреперан, облян в пот независимо от студа и мокрите дрехи, той се отдръпна. В следващия миг като някакво огромно животно с невероятна сила, той грабна меча си и проби дупка в покрива. Посипа се боклук и се разхвърчаха големи парчета; Кали вдигна ръце, за да предпази лицето си, а Кип шумно протестираше, че му пречат да спи.
Талис грабна една греда и се измъкна през отвора навън, под студения дъжд. След миг отвори вратата, но не погледна към Кали, която все още стоеше гола сред купчината слама, прикрила само краката й до коленете. Обърнат с гръб към нея, той й нареди много строго:
— Кали, облечи се. Тръгваме.
— Но, Талис — започна тя. — Мисля, че трябва да останем тук. Според…
— Тогава отивам да намеря кон и се връщам да те прибера.
— Не можеш. Много е далеч. Ще мине цяла вечност.
По гласа й личеше, че ей сега ще се разплаче.
— Ще тичам.
— Талис, не можеш да тичаш през целия път. Това са километри.
Той вдигна ръце.
— Кали — Талис не криеше раздразнението си, — мога да тичам километри дни наред. Може би дори години. Мога да тичам до края на света. Мога…
Не продължи, а хукна колкото се може по-бързо, за да увеличи разстоянието между себе си и красивото голо тяло на Кали.
Не му се наложи да тича дълго. Намери коня на Кали с юзди заплетени в близките храсти и се върна твърде бързо.
Беше горд, че я спаси. Но по неизвестна причина Кали бе така ядосана, че не му проговори през целия път. Нейният неоснователен гняв го разсърди. Защо момичетата, с които човек прекарва така добре, се превръщат в нещо толкова неразгадаемо, когато станат жени?
Яздеха мълчаливо към имението и Кали нито веднъж не му благодари, че я спаси.
Глава тридесет и осма
— Защо се усмихваш? — обърна се Джеймс към Талис, изтегнат до него и Филип. — От няколко седмици си нещо много доволен.
Талис не отговори. И любопитството на Талис се пробуди:
— Хайде, кажи. Нали сме братя!
Талис лежеше на речния бряг недалеч от имението, пъхнал ръце под главата си и загледан в лазурното небе. Наблизо Хю поеше коня. Цяла сутрин тримата млади мъже тренираха, но на моменти Талис никак не успяваше да се съсредоточи върху упражненията.
— Кажи, де! — настоя Джеймс.
Талис се позабави — стойността да накараш слушателите си да почакат преди да чуят е голяма — знаеше го от Кали.
— Кали се опитва да ме съблазни.
Джеймс и Филип бяха смаяни. Мигом главите им се изпълниха с предположения. Двамата постоянно правеха опити да съблазнят някое от работещите в имението момичетата, а сега Талис им съобщава, че са се опитвали да съблазнят него…
— И какво направи? — от страхопочитание гласът на Джеймс изхриптя.
Лицето на Талис изобразяваше самото мечтание, докато наблюдаваше небето.
— Заключи ни в старата колиба. Бе се погрижила да сложат нова здрава врата.
Джеймс погледна към Филип над неподвижно лежащия Талис и повдигна вежди.
— О, да! Сигурно е така. Щом видя барака с нова врата, знам, че някоя жена иска да ме съблазни. Нали и с теб е така, братко?
— Определено. В живота е така. Новата врата всъщност означава прелъстителна жена.
Талис се усмихна още по-широко.
— Присмивайте се колкото щете, но тя наистина се опитва. Прави го ден и нощ.
Пред очите му пробягваха картина след картина: Кали, гола в колибата; няколко дни по-късно — краката й под високо вдигнатите поли, докато пресичаше онова поточе, което едва ли може да я накваси до глезените; многобройните й разкъсани блузи.