Погледна свирепо Хю, за да му даде да разбере, че няма да слуша повече съвети, и се отдалечи.
— Започва се — обяви Алида, като се облегна назад и притисна писмото към някога пищната си гръд. — Скоро Гилбърт Рашър ще поиска сина си. — Тя се усмихна. — А и младоженецът пристигна.
Пенела изгледа господарката си и продължи мълчаливо да прибира дрехите на Алида в резбования дъбов скрин до леглото. Уви в една риза малка сребърна чиния; по-късно щеше да я прибави към нарастващата колекция от задигнати вещи. Ако пак я изгонят, щеше да е подсигурена. Никога повече няма да остави благополучието си в ръцете на други. Извиняваше кражбите си с утехата, че Господ помага на онези, които си помагат сами.
— Твоят любим Талис няма да тръгне с баща си. Сърцето и душата му принадлежат на момичето.
Колкото повече Алида губеше сили, толкова по-дръзка ставаше Пенела. Ако някога бе обичала господарката си, сега само я презираше.
Алида почти не забеляза нахалството на Пенела. Мислеше единствено за Талис и за бъдещето.
— И затова съм помислила. Избрах съпруг за Каласандра.
Пенела изсумтя:
— Момчето няма да допусне подобна женитба, а и дъщеря ти няма да се съгласи.
Пенела категорично отказваше да се преструва, че снажното, красиво, тъмнокосо момче е син на Алида. Господарката й се отпусна върху възглавниците и притвори за миг очи.
— Не съм толкова болна, че да съм загубила разума си. Не възнамерявам да питам нито единия, нито другия. Преди да умра, ще видя Талис на път за кралицата. Ще направя всичко, за да го постигна. Хайде, ела ми помогни да се наглася, че мъжът вече е тук.
— Мъжът? — Пенела се опита да прикрие любопитството си, но мразеше когато господарката й действаше зад гърба й.
— Бъдещият съпруг на Каласандра. Намерих й мъж. Не ме гледай така! Добър човек е — честен и мил. Какво ли не сторих, за да утеша момичето, защото ще загуби моя Талис. Постарах се да направя добър избор. Той е привлекателен и интелигентен. Всяка жена може само да мечтае за такъв като него.
— Но не е Талис — промърмори Пенела.
Алида не й обърна внимание, само извъртя глава, за да може прислужничката да среши косата й. Все още си въобразяваше, че е светла, деликатна млада жена, но всъщност беше съсухрена старица; кожата на врата и лицето й бе увиснала, а очите й блестяха, но болезнено.
— Богат ли е? — попита Пенела.
— Вече да. Дадох му доста, за да се съгласи да се ожени за Каласандра. Ще се срещнат и ще се оженят в един ден.
За миг Пенела спря да реши косите на Алида, но веднага продължи. Не е нейна работа как постъпва лейди Алида със собствената си дъщеря.
Чу се потропване на вратата.
— Пусни го да влезе. Хайде. Бързо! — нареди Алида, а Пенела я изгледа с неодобрение — държеше се като момиче, което има среща с любовника си. Ако навремето Алида не бе постъпила така зле с прислужничката си, може би Пенела щеше да изпитва състрадание към господарката си, че умира така самотна. Но сегашното поведение на Алида й вдъхваше само отвращение.
Питър Ерондел бе наистина привлекателен — червенокос, с приятно, обсипано с лунички лице. Не бе висок, но бе широкоплещест и добре сложен. Щом видя лейди Алида, той й се усмихна, без да трепне, и пое ръката й за целувка, сякаш бе красива млада дама, а не жилава стара кокошка.
— Добре ли си? — премигна тя насреща му с бледите си мигли.
Пенела бе доволна, че не се налага да остане повече до леглото, за да наблюдава целия този цирк — запъти се към вратата, за да отвори на Кали. Пенела се насили да потисне съчувствието си към момичето, но Кали дори сега, преди да е чула какво я очаква днес, изглеждаше съсипана, сякаш се е отказала от живота.
Пенела отлично знаеше какво изпитва момичето — чу всичко, което Талис каза на Алида. Помнеше как клетото момче умолява и настоява да му разрешат да се ожени за любимото момиче. Хитрата и безсърдечна Алида го бе обвързала с клетва да не казва на възлюбената си, че иска да се оженят. И Пенела бе наясно, че като всички момичета и Кали се тревожи дали любовта й е споделена.
Пенела изви глава. Не е нейна работа!
— Ето я — обади се Алида и направи на Кали знак да се приближи. Тя стоеше с отпусната глава и не се интересуваше какво й говорят или правят с нея. — Нали е точно каквато ти я описах?
Пенела не се съмняваше, че всеки мъж би поискал Кали — добре оформено тяло, руси коси надничаха под бонето — едно привлекателно фино създание.
Но сър Питър изненада и двете жени.
— Та това е момичето от Отровната градина — възкликна той. — Метресата на младия Талис — и разгневен се обърна към Алида. — Мадам, вие ме излъгахте. Мислех, че ще се оженя за девица, за една от вашите дъщери. А тази… Тази тук е едва ли не лека жена. Всички в имението Хадли и в селото го знаят.