Пенела стисна здраво ръката на Кали и я тикна в тясното преддверие до стаята на Алида. Именно тук спеше Пенела и оттук шпионираше господарката си. Положи много усилия да пробие дупка в стената, за да вижда и чува какво става в стаята на Алида.
Пенела не искаше да гледа повече Кали такава. И без това винаги бледо, сега лицето й бе превзето от две огромни очи, загледани пусто напред.
— Ето, вземи — подкани я Пенела все пак с известна загриженост. Бе открила, че когато си ляга с пълен стомах, страховете и спомените от годините, прекарани в кухнята, отчасти избледняват, а тя може понякога да прояви и доброта.
Кали не взе виното, което Пенела й предлагаше, но я изгледа с умоляващ поглед:
— Ако имаш малко милост в душата си, помогни ми да изляза оттук. Помогни ми да стигна при Талис. Трябва да го видя.
— Не мога — отсече Пенела. Нямаше никакво намерение да загуби всичко новонатрупано само за да помогне на това девойче. Че каква й беше тя?
— Моля те — повтори Кали и се вкопчи в ръката на прислужничката.
— Не! — сряза я Пенела, отскубвайки ръка, за да сложи край на всичко.
— Не знаеш какво правиш, като ми отказваш — прошепна Кали. — Не разбираш. Талис е моят живот, той означава всичко за мен. Ако го нямам, не искам да живея повече.
Пенела се прекръсти и погледна Кали строго — поглед на препатил възрастен човек.
— Ти си само дете и не знаеш какво приказваш. Мислиш, че обичаш момчето, но любовта идва след като години си прекарал с някого. Мъжът, когото майка ти е избрала, е добър човек; ще те дари с много деца и…
— Ако не мога да родя децата на Талис не искам деца.
— Нямаш представа какво говориш. Хайде, изпий виното! Щом поемеш първата си рожба в ръце, ще се усмихнеш, като си спомниш какво става сега. — Но дори Пенела не повярва на думите си. Пред нея не стоеше дете, което губи първата си любов. В очите на девойката наистина витаеше смърт.
Кали се стовари на малкото легло, придърпа колене към брадичката си, обви ги с ръце и склони глава.
— Да бях изгоряла в пожара след деня на раждането си. Проклинам човека, който ме е спасил. Проклинам го до края на вечността.
Пенела потрепери. Не знаеше дали човек може да бъде прокълнат до края на вечността, но ако е възможно, момичето правеше точно това.
Може би Пенела подписваше собствената си смъртна присъда, ала не бе в състояние да остане безразлична и да допусне себичната й господарка да се разпорежда със съдбата на другите.
— Вземи това — Пенела тикна в ръцете на Кали сребърен свещник, откраднат от лейди Алида. — Вземи го и ме удари, а щом изпадна в несвяст — бягай.
Пенела съзнаваше, че постъпва като страхливка: ако я намерят в безсъзнание, цялата вина за бягството падаше върху Кали. И все пак по-добре от нищо. Беше се научила да се пази и не възнамеряваше да рискува всичко дори сега.
— Хайде — подкани тя Кали. — Направи го, докато тя спи. Скоро ще се събуди и край.
Кали удари Пенела със свещника, но с такъв удар, че едва ли би наранила и котенце. Момичето се втурна навън, а Пенела грабна малък нож за плодове и се поряза по лицето, за да има доказателство, че не е успяла да спре бегълката.
— Господ да те пази — прошепна Пенела, хвърляйки поглед през прозореца — видя Кали да тича към гората зад имението Хадли. Искрено се надяваше никога вече да не види нито нея, нито Талис; молеше се да успеят да избягат.
Глава тридесет и девета
Без никакво колебание Кали си проправяше път към колибата, която тя и Дороти така изкусно подготвиха за прелъстяването на Талис. Дяволите да го вземат — той се оказа по-изобретателен от тях; намери начин да се измъкне. Ако Кали бе предвидила, че ще успее да излезе през покрива, щеше да го зазида с тухли!
Но Кали пропусна тази възможност и в резултат е все още девствена и подходяща за женене. Щом получи достатъчно пари и уверението, че друг не я е докосвал, червенокосият е склонен да я вземе за съпруга още днес.
Кали се спря само веднъж, за да извади Кип от скривалището му под полите й и да го закрепи на кръста си. Страхът на Кали се предаваше и на маймунката. Здраво вкопчена, тя не протестираше срещу друсането.
Най-сетне стигна до бараката. Седна върху новата слама — същата, която тя и Дороти донесоха заради Талис. Облегна глава на коленете си и започна на вика Талис. Само веднъж — като деца, когато Талис се загуби — го бе правила. Много пъти бяха мислили едновременно за едно и също нещо, много пъти бяха пристигали едновременно на едно и също място от различни страни, ала винаги се бяха смели и твърдяха, че е съвпадение. Но ако единият се наранеше, другият веднага пристигаше.