Кали знаеше, че животът й зависи от срещата с Талис, и то сега. Налага се да направи свободно своя избор. Тя трябва да е сигурна, че я обича повече от всичко на света, включително честта и гордостта си. Беше наясно, че не бива да му съобщава за днешната си женитбата, защото ако научи, Талис ще се почувства задължен да се ожени за нея.
И през целия си живот Кали щеше да има угризението, че го е принудила. Но ако избере доброволно, без условия, без заплахи, тя няма да се поколебае да провали едно бъдеще, пък било то и блестящо. Но той трябва да я предпочете пред всичко — включително и пред честта си.
Дори сега, когато мислено зовеше Талис, тя съзнаваше, че честта и гордостта са всичко за него. Ако колебанието на Талис бе заради друга жена, тя щеше да се бие за него; щеше да носи предизвикателни дрехи, щеше да направи нещо с косата си. Но срещу Кали не стоеше нещо толкова обикновено, колкото е една жена, та да се бори с нея; трябваше да се бори с нещо вътре в Талис.
Не мина много време и Талис пристигна. Останал без дъх от бързото препускане с коня и с изтеглен меч, той изглеждаше замаян, сякаш не разбира какво прави тук.
— Какво става? — възкликна той. Но щом установи, че от Кали не тече кръв, а ръцете и краката й са здрави, на мястото на изплашения му израз заради спешното мислено повикване отзови-се-веднага, на лицето му се появи раздразнение. — Кали, когато почувствах, че ме викаш, избягах от баща си. Знаеш ли какво може да си помисли за мен? Стоя и го слушам, докато лично ми обяснява как да използвам меча, и изведнъж скачам на коня на Хю и запрашвам нанякъде. Ще ме сметнат за луд.
— Талис — надигна се Кали и застана пред него. — Искам да се оженим днес. Сега. Селският свещеник ще ни венчае. Всички и без това мислят, че сме големи грешници. С радост ще спаси душите ни чрез женитба.
— И това ли е всичко? — Талис прибра меча. — Още един опит да ме съблазниш? Кали, моля те. Много ми харесва, но си има време и място.
Той се обърна и тръгна към вратата.
— Не! — тя го хвана за ризницата. — Този път е различно.
Погледна я с многозначителна усмивка.
— Различно от другите ти опити да ме съблазниш? Кали, любов моя, нима мислиш, че не знам какво става? Знам; всеки път съм наясно какво целиш.
Целувайки я братски по челото, той отново се накани да тръгне.
— Трябва да се върна при баща си и да се извиня.
Тя не го пускаше.
— Талис! Чуй ме. Естествено, че знаеш; разбирах колко те забавлява играта. Аз ли не знам такова нещо за теб? Но ти се кълна, че този път е сериозно; различно е.
— Какво му е толкова различното? Какво е станало?
Талис се изненада искрено, когато разбра, че Кали не възнамерява да му открие какво се е случило. Не беше в състояние да повярва, но Кали има тайна от него. Никога не беше се случвало. О, може и да се преструва, че не го съблазнява, а да прави всъщност точно това, но сега има нещо, което крие.
Мускулите на гърба му се стегнаха и Кали веднага проумя какво не е наред.
Ще му кажа, реши тя. Макар разумът й да диктуваше друго, тя щеше да му каже. Няма да позволи на чувството му за чест да ги раздели.
— Лейди Алида… — подхвана тя, но Талис я прекъсна:
— Не започвай пак да се заяждаш с тази стара жена. Тя умира. Не забелязваш ли?
— Тя възнамерява да ме ожени за друг.
— Ами! — възрази Талис спокойно. — Не е вярно. Има нещо, което не знаеш.
— Талис, не бъди сляп за това, което става. Има нещо, което ти не знаеш. Не позволявай на гордостта ти да застане между нас. Нека се оженим днес. Сега. Ако не съм девствена, никой на света не може да ни раздели.
С усмивка Талис повдигна брадичката й.
— Значи за това е всичко. Какво е казала майка ми, та си мислиш, че ще те ожени за друг? И изобщо — казала ли е нещо? Или това е още една от твоите уловки. Ще се затвори ли вратата отново? Пак ли ще трябва да излизам през покрива?
Лицето на Кали остана сериозно.
— Не се шегувам. Показа ми избраника.
— Ако е направила нещо да те разстрои, сторила го е, за да те подразни. Тя възнамерява ние… Не, не бива да ти казвам. Заклел съм се пред Бога.
— Заклел си се пред нея — злостно го сряза Кали, но и в собствените й уши прозвуча ревниво.
— Не — възпротиви се Талис, вече сериозен и той. — Не знаеш какво стана. Положих ръка върху Библията. За мен е въпрос на чест. Аз…
— Теб те използват — отново го сряза Кали, без да крие яда си. Защо не иска да я послуша? — Нас ни използват. Не ги е грижа за нас; те искат да получат своето. Използват те срещу самия теб.
— Говориш с гатанки, защото не знаеш какво да кажеш. Хората, които забъркваш, са майка ми и баща ми.
— Не е възможно да мислиш така! Джон Хадли е мой баща, а онази жена — моя майка. Не виждаш ли очевидното?