— И кой е Питър Ерондел?
— Майка ти го доведе тук. Дочух, че се наложило да му наброи доста парици, за да склони да вземе за жена това невзрачно същество. Но малката Кали послушно и без много възражения си изпяла всички сватбени вричания. А сега с нетърпение очаква първата брачна нощ.
Талис бе спрял с остренето, за да погледне лейди Франсес.
— Ти си лъжкиня.
— Моля да ме извините, сър, но казвам самата истина. Срещнала го и се омъжила за него в един ден. Той е добра партия за такава като нея. Тя случи.
Разбира се, нямаше и думичка истина. Талис си представи какъв присмех ще събере от всички в имението Хадли, ако повярва на подобни нелепици. Най-добре да се прави, че вярва, за да си спести накърнената гордост. Ала само при мисълта Кали да се омъжи за друг кръвта му така нахлу в главата, че му причерня.
Внимателно, бавно той отново доближи меча до воденичния камък.
— И къде се е състояла тази хубава сватба? Защо няма гости? Никакво празненство?
Главата на Талис така бучеше, че едва си спомняше днешния следобед — Кали се опита да го накара да повярва, че ще се жени. Но как, но дяволите, е успяла да включи и лейди Франсес в играта? Сега най-вероятно чака Талис да изтича гневен при нея, за да я помоли да се омъжи за него. Номерът не минава. Няма да се хване…
— Къде е тя? — чу с изненада собствения си глас и ужасен забеляза, че държи меча до красивата бяла шия на лейди Франсес.
— Дори и да ме убиеш, това не променя нещата — говореше лейди Франсес със самочувствието на красавица. Имаше ли мъж на света, който ще я нарани?
Талис свали меча и Франсес се усмихна мило.
— В момента е в стаята до лейди Алида и очаква младоженеца.
Талис заряза жената насред двора, а смехът й кънтеше в ушите му, докато с все сили тичаше към къщата. Единствената му мисъл бе, че ще извие врата на Кали. Но същевременно бе доволен от поредното доказателство за любов. Може би Кали бе права и трябва да е по-твърд с лейди Алида; може би Джеймс, Филип и Хю също са прави, когато го предупреждават за лейди Алида; за тази жена, която твърди, че му е майка, но дали е така?
Докато тичаше нагоре но стълбите, прекалено много мисли се въртяха в главата му, за да успее да ги подреди.
Кали бе сама в мрачната стая, осветена от една единствена свещ. Седеше на ръба на леглото и когато влетя, не се обърна да го погледне, но той усети нейното отчаяние. Този път наистина не се шегуваше; не беше номер.
Престъпи към нея, коленичи и взе ръцете й в своите. Сърцето му почти замря. В очите й нямаше нищо. Абсолютно нищо. Сякаш душата й не бе в тялото.
Талис отказваше да се замисли върху току-що чутото. Невъзможно бе това да е причина за нейната скръб.
— Какво е станало? — попита той. — Нещо с Мег ли? Или Уил? Да нямаш новини от къщи?
Изведнъж си даде сметка, че при Мег и Уил наистина се бе чувствал у дома и сега, повече от всичко на света искаше да се върне там.
— Хайде — подкани я той. — Ще се махнем от това място. Ще се върнем вкъщи.
Кали не помръдна. Само измъкна ръката си и го погали по бузата.
Хвана отново ръката й и я целуна по дланта. Може и да не бе в състояние да мисли, но чувстваше онова, което тя изпитва.
— Какво си направила? — прошепна той, макар някъде в себе си да знаеше, но се страхува да чуе думите.
Погледна я и разбра, че е истина. Разбра, че е изпълнила заканата си.
През него премина нещо повече от гняв. Обзето унищожителна омраза. Омраза — обратната страна на любовта. Изправи се, отиде до прозореца и се загледа, без да вижда.
— Омъжила си се за друг? — попита той със стиснати от гняв челюсти, като пълната сила на предателството още не го бе ударила.
Кали кимна мълчаливо, забола поглед в ръцете си.
Хиляди думи нахлуха в главата на Талис; хиляди спомени за двамата като деца, като юноши. Видя я в деня, когато се захлупи по лице в кочината; видя я седнала на ябълковото дърво, а голите й крака се поклащаха. Спомни си как изглеждаше миналата седмица, застанала гола в сламата. Представи си я с децата им. Видя всичко, което направи, за да осигури бъдеще за двамата, за да си намерят място в живота.
— Защо? — успя само да пророни той. Хиляди думи и образи изразени ведно.
— Така ти подарявам света — отвърна тя. — Баща ти може да те направи крал.
В първия миг не схвана смисъла, но постепенно започна да си припомни какво му бе говорила лейди Алида — че Гилбърт Рашър е родственик на кралицата. Много пъти му го повтори, но Талис не я слушаше внимателно. Веднъж го попита иска ли да стане крал и Талис се изсмя.
— Искам само Кали и онова, което е мое — отвърна тогава и никога не бе изричал по-искрени думи.