Сега гледаше Кали и устните му се изкривиха презрително.
— Толкова малко ли ме познаваш, та да помислиш, че искам подобно нещо? Смяташ, че бих посветил живота си на една страна, след като единствено искам… — не можа да завърши. Докато я гледаше осъзна, че това е съпругата на друг. Съпругата!
— Ти не ме искаше — пошепна тя. — Попитах те и ти не ме пожела.
Талис се тресеше от гняв. Разказа й всичко. Клетвите му пред Бога вече нямаха никакво значение. Какво го интересуваше безсмъртието на душата, щом загуби Кали? Разказа й за обещанията, за усилията си да спечели имението Пениман за нея, за да живеят там с Мег я Уил.
— Но ти не ме изчака — завърши той. — Не ми се довери, не ми повярва…
Не можеше да говори; дори не можеше да издържи да остане в една стая с нея. Цял живот бяха живели заедно и сега тя го предаде.
— Вече имаш съпруг — гласът почти му изневери от напиращите сълзи. Не можеше да си представи друг да докосва Кали; самата мисъл му бе непоносима.
— Никога да не обикнеш друг! — изрече той и излезе от стаята.
Час по-късно установиха, че Кали я няма. Лейди Алида впрегна всички да я търсят. Щом се разбра, че и Талис е изчезнал, всички решиха, че са избягали заедно.
Само Дороти бе сигурна, че Кали и Талис не са заедно. Стореното от майка й я вбеси. Да раздели Кали и Талис — все едно да разсече къщата; никоя половина не може да се задържи.
При вида на крайно възбудената Пенела Дороти се прекръсти, защото допускаше какво ще чуе.
— Къде е тя? — попита Дороти.
— Аз съм виновна — вайкаше се Пенела почти неразбираемо. — Не трябваше да се намесвам. Бог ме наказа. Аз съм виновна. Не биваше да предупреждавам за пожара.
Дороти разтърси прислужницата.
— Къде е Кали?
— Пожарът, пожарът — повтаряше Пенела. — Не успях да я събудя. Два пъти тя умря там.
Дороти видя почернелите от сажди ръце на Пенела и разбра, че Кали е в старата изгоряла кула. Не искаше да се замисля за втората част от думите на Пенела.
В имението цареше пълен хаос. Джон Хадли, разбрал, че съпругата му е разсърдила любимия му Талис, крещеше по всички.
— Къде е Талис? — Дороти попита Хю, като се опитваше да надвика баща си, Хю я погледна и на Дороти й се прииска да изчезне — очите му бяха пълни с неизмеримо отчаяние.
— Убиха духа на момчето. По-милостиво щеше да бъде, ако бяха прерязали гърлото му с нож.
— Къде е той? — настоя Дороти.
— В конюшнята. Но все едно че го няма. Сякаш не е жив.
Повдигайки поли, Дороти се затича към конюшнята. Наложи се да си проправи път с лакти, за да се добере до Талис. Не я интересуваше, че хората мърморят или я пращат да си гледа работата.
— Ела — подкани тя Талис, подавайки му ръка.
Три жени започнаха да я блъскат, но тя не им остана длъжна. Необходимостта да действа й даваше сила.
— Хайде! — нареди тя на Талис.
Като в транс той се надигна, пое протегната ръка и я последва. Някои се опитаха да тръгнат след тях, но Дороти им нареди да останат; подчиниха й се.
Все още доста надалеч от старата изгоряла кула, Талис вдигна глава, сякаш чу нещо в хладния вечерен въздух. В следващия миг пусна ръката на Дороти и хукна.
Взимайки по две стъпала, Талис се качи на върха на кулата. Толкова неща им се бяха случили тук. Тук двамата бяха спасени от смъртта, тук се бяха смели, когато той хвърли корсета и диадемата в пропастта. Тук бяха щастливи; тук бяха живели.
Кали седеше на парапета с безжизнено отпуснати ръце; чу го, но не се обърна.
— Кали — прошепна той и я притисна в обятията си, като положи глава на гърдите й. — Кали, какво направи?
Тя сложи ръка на главата му, за да усети къдриците му, но в ръката й вече нямаше живот; животът в тялото й чезнеше.
— Давам ти свободата — пророни тя. Той плачеше, а сълзите мокреха гърдите й.
— Никога не съм искал свободата. Искам само теб. Кали, моля те не ме оставяй. Не мога да живея без теб.
— Не — промълви тя. — Можеш да живееш без мен. Ти трябва да живееш заради мен. Ти ще бъдеш крал. Ще бъдеш най-великият крал, живял някога на земята.
— Не — възрази той, поглеждайки я с пълни със сълзи очи. Нямаше нужда да му казва, че е погълнала нещо от отвратителната си градина. С всяка секунда усещаше как животът я напуска. — Нищо не искам да съм без теб. Защо не ми каза? Защо…
Тя сложи пръст на устните му.
— Свърши вече, Талис. Обичах те. Обичах те с цялото си сърце и душа. Не може някой да обича повече, отколкото аз те обичах. Но чувствах, че не мога да те накарам и ти да ме обичаш по същия начин. Някъде не успях…
— Не, не — спря я той. — Обичах те… Обичах те повече от…
Долови, че Кали вече не го чува. Дъхът й бе на път да секне.