Може би той успя да заблуди мнозина, че крехката му млада съпруга го отегчава прекалено много, за да се задържа вкъщи, но не успя да подведе Айа. Тя бе наясно, че е пленен от Катрин. От първия миг, в който Тависток зърна Катрин, не мислеше повече за никой друг. Само тя бе в съзнанието му. Айа разбра, че Катрин й отне Тависток по начин, по който само дълбоката любов може да го направи. Затова възненавидя Катрин.
Тависток се престори, че няма представа как писмата на Катрин са станали публично достояние. Наивно и невинно Катрин остави „случайно“ писмата така, че той да ги види. В действителност ги изчете с огромно удоволствие, защото нейните разкази винаги го забавляваха. Катрин можеше да посети най-скучното, най-обикновеното място на света и да се върне с изключително забавни истории. В началото на брака им той седеше на някое чайно парти, стара вещица му наливаше от освежителната напитка и не спираше да говори за градината си. Едва се въздържаше да не задреме. Но по-късно, на път към дома, Катрин го забавляваше с истории за най-различни неща, случили се все на това събиране. Катрин разказваше за кокалести дъщери с големи носове, всичките умиращи от любов по него. За „доказателство“ припомняше как момичето му поднесло чашата с чай и попитало дали иска мляко или лимон. Докато слушаше описанията на Катрин, Тависток винаги имаше чувството, че са били на различни места. Къде е бил той, докато е ставало всичко това? На него му бе много по-приятно да слуша разказите на Катрин какво е било, вместо да наблюдава какво се случва в действителност.
Но след първата година от брака им яростта на Тависток започна постепенно да нараства и Катрин престана да разказва. Тя обяви:
— Когато съм нещастна, в главата ми няма истории.
По това време той започна пътешествията си, за да я избягва.
Но винаги се връщаше при нея. Толкова му липсваше, когато не беше при него — сякаш част от него отсъстваше, сякаш бе оставил тялото или душата си на друго място.
Тогава защо не можеше да изпълни съпружеските си задължения? Нямаше представа, но колкото и да се стараеше, никога нищо не се получи.
Затова Катрин се опита да привлече вниманието му и написа онези писма, в които твърдеше, че е прелъстила всички мъже в Англия. Тависток прочете писмата и се смя от сърце, но когато Айа изпрати две до вестниците, смехът му секна. Тя разпрати някои и до съпругите на мъжете, с които Катрин твърдеше, че е имала любовни връзки. Други — до самите мъже, чийто имена фигурираха в обръщенията на писмата.
Тависток не знаеше кой се чувства по-ужасно — той или мъжете, които бяха наясно, че никога не са се докосвали до хубавата съпруга на лорд дьо Грей. Всеки мъж изпитваше удоволствие от заблудата, че останалите го вземат за героя, сложил рога на мъжа, който предизвикваше такава страст сред собствените им съпруги. Нямаше мъж в салоните на Англия, пощаден от възторга на съпругата или любовницата си колко привлекателен е Адам Тависток, или от коментарите им каква жизненост блика от него, когато прекосява салона, или как лорд дьо Грей гледа съпругата си с такъв плам, че може да подпали косата й, и се налагаше съответният мъж да отговаря защо той не гледа съпругата си така.
Писмата дадоха възможност на тези мъже да си получат своето. Те честно отричаха да са докосвали хубавата деликатна блондинка, но гледаха и да оставят съмнението, че лъжат; искаха да създадат впечатлението, че се опитват да спасят честта на дамата.
И какво направи Тависток, за да спаси своята чест? Остана оженен за Катрин, макар да не можеше да я люби. Много му се искаше да имат деца. Син, за да наследи името му, и няколко момиченца, които да приличат на Катрин. Дъщери, които да му разказват истории и да го гледат, както го гледаше майка им. Единственото по-добро от това да има Катрин, бе да има половин дузина като нея.
Само че нямаше да се случи. Никога нямаше да има деца от нея.
След като писмата бяха разпратени, той реши хладнокръвно да се разведе. И за коя друга да се ожени, ако не за прекрасната Фиона? Появата му с толкова красива жена щеше да докаже на света, че още е мъж, макар съпругата му да го е унижила в очите на всички.
Но всеки път, когато си представеше, че ще се ожени за Фиона, на Тависток му призляваше. Той искаше Катрин. Желаеше я с цялата си душа. А не можеше да я обладае.