Най-после тя пророни: „По работа.“ В главата ми се завъртяха стотици въпроси. Какво на този свят може да е „спешно“ за една ясновидка? Призракът на бившо его, разхождащ се из нечия спалня? Бивш любовник, дошъл да те прибере? Мъж, готвещ се да убие жена, която е убил и в минал живот?
Почувствах как се разбуждам и вероятно Нора също го е усетила, защото побърза да прекрати разговора.
Известно време останах будна, чудех се какво ли вижда една ясновидка и се замислих върху сюжет, в който героинята чете чужди мисли. Какво ли би открила в главата на Джами? Щеше ли да се изчерви, когато разбере защо очите му така я изгарят? Или ще го скастри с: „Как смееш?“ Или ще бъде каквато аз бих била, ако аз срещна Джами? Щях да сложа ръка на челото си, да заявя: „Вземи ме, твоя съм“, и да се отпусна грациозно в силните му мускулести ръце.
Реших да стана и да се поохладя. Време е да престана с гледането на кабелна телевизия до сред нощ, иначе никога няма да се наспя. Налях си чашка от любимото ми питие „Мандарин Наполеон“ и написах доста гореща сексуална сцена за книгата с Джами — сещате се, нали: онази, за която още нямам сюжет.
На следващото утро отидох до библиотеката да видя какво мога да открия за себе си, искам да кажа лейди дьо Грей.
Благодарение на зоркото ми око веднага успях да открия каквото ми трябваше. Според мен е изключително лесно да се правят справки. Ако ме питате, хората се затрудняват, защото мислят за историята със скучните критерии, натрапени в училище. По-специално имам предвид войните. В училище историята се занимава само с войни. Дори не научаваме какво е ставало между две войни. Кой е наясно какво се е случило между Първата и Втората световни войни? Е, може да сте прочели нещо за икономиката, но нищо друго.
Написала съм хиляди страници за най-различни исторически периоди, но не знам нищо за войните. Имам правило, когато правя справки: не чета нищо, което не е интересно. Аргументът ми е: щом не ми е интересно за четене, значи ще е скучно за писане, следователно — ще е досадно за читателя.
Затова, когато правя справки, чета само занимателни неща. Чета за дрехите, храните и проблемите, занимавали хората. Как са се отнасяли към децата си? Какво е било отношението към жените? Такива неща.
За да открия подобна информация, никога не чета енциклопедии или издания, които съдържат триста биографии. Обичам специализирани книги, например четиво за очилата или за историята на зъболечението. Притежавам над четиристотин тома за историята на костюма — всичките с показалци и препратки, така съвсем лесно намирам каквото търся. Много мразя да прочета в роман „Лейди Дафне бе облечена по последна дума на модата.“ Какво е било на мода точно тогава? Какви са били десените, ръкавите, предпочитаните шапки? Искам да знам.
Една от любимите ми авторки, Нора Лофтс, в интервю твърди, че читателите искат да знаят две неща за времето, което се описва: как хората са изкарвали прехраната си и как са се къпали. Опитвам се да следвам съвета й и в моите романи се старая да поднеса тези описания фино и с нужното чувство за мярка.
Доста отдавна се научих да правя справки. Обръщам внимание на конкретното, не на общото. Отидох в отдел „Родословие“ на Нюйоркската градска библиотека и помолих за най-старото издание с имената и родословието на перовете, съставено от Бърк.
Нужни ми бяха пет минути, за да я открия. Рейчъл дьо Грей, починала през 1903. Съвпадаше по време с живота на Фаберже. Съпругът й бил трети граф дьо Грей и първи маркиз на Рамсден.
Преписах си оскъдното сведение и се зарових в азбучния каталог на библиотеката, събран в черни, трудни за разчитане томове. Бързо открих произведение за първите маркизи на Рамсден. Със затаен дъх подадох заявката на гишето. Да работиш в Нюйоркската библиотека е все едно да се целиш на тъмно — никога не се знае дали книгата не е открадната, или не е поставена на грешна лавица.
Половин час по-късно получих тома. Само след минути открих и двете споменавания на съпругата на маркиза в цялото съчинение. В крайна сметка — колко важна може да бъде една съпруга? Тя трябва единствено да е там, когато той се провали в нещо, и като му каже, че е най-добрият на света, да го окуражи да продължи. Никой ли не си е дал сметка, че има причина неженените мъже рядко да успяват в своите начинания?
Все едно — останах толкова доволна от написаното за мен… за нея, че скоро простих на автора лаконичността му.
„Независимо от крехкото си здраве лейди дьо Грей бе олицетворение на безрезервно раздаващ се човек. Нейният приветлив и жизнерадостен характер не отстъпваше на този на съпруга й и от деня на сватбата животът им бе един безкраен меден месец.“