Затварянето на библиотеката ме свари наникъде. Бях изровила само някои основни факти: омъжила се за сина на Рейчъл — Адам — през 1904 и починала през 1907, тоест четири години след кончината на Рейчъл.
Според събраната информацията и Хортенс, и съпругът й бяха починали на 8 юни 1907 година. Озадачих се дали не са загинали при злополука и си отбелязах да проверя кога е потънал „Титаник“. След кончината на Адам титлата изчезнала поради липса на наследник.
На път към къщи почувствах, че съм тъжна. Като писателка на любовни романи, прекарала доста време заровена в историческа литература, знаех голямото значение на един наследник. Наслаждавайки се на божествения глас на Фредерика фон Стад по стереоуредбата, разсъждавах за огромната трагедия на младия граф и неговата графиня: не са се сдобили с наследник и нямало кой да продължи семейното им име.
Вероятно ще прозвучи абсурдно, но се почувствах гузна, защото знаех, че вината е моя. С никого не съм споделяла, но преди десетина години имах гадже и понеже бях убедена, че е ТОЙ, в продължение на година не прибягнах до никакви предпазни средства. Тогава смятах, че постъпвам правилно. Въпреки всичко не забременях и струва ми се, че това бе решаващият фактор да приключим с този почти-получил-се-съюз.
Дали твърдението на Нора за непроменящия се характер не означава, че жената остава безплодна през вековете? В крайна сметка Хортенс и съпругът й бяха женени цели три години и въпреки това нямаха деца. Проблемът не е с Адам. Като всяка авторка и читателка на любовни романи знам — има жизнени и нежизнени имена. Има дори жизнени букви. Именно но тази причина не намирате много герои, чийто имена започват с О. Л също е трудна буква. Най-добрите букви за герои са Р, С и Т. Но Адам и Александър са подходящи имена. Освен това всяка авторка на любовни романи има по някой герой, когото е нарекла Николас.
Е, добре: знаех че с жизнено име като Адам причината не може да е у него; Хортенс е виновна, че бяха останали без наследник и фамилното име е загинало.
Рано на следващата сутрин бях в библиотеката. През нощта ми хрумна, че ако една от другите покровителки на Фаберже е кралица Александрия, в книгите за нея може би ще открия нещо за моята лейди дьо Грей.
Много бързо съжалих за бляскавата си идея. Попаднах на данни за Хортенс в писания, посветени на кръга Марлборо. Имението на принца на Уелс, бъдещия крал Едуард VII, се наричаше Марлборо; невъздържаните диви люде — негови чести посетители, бяха станали известни като кръга Марлборо.
При общуването ми с хора, които не прекарват около осемдесет процента от времето си в миналото като мен, полудявам от снизходителната им усмивка, когато спомена, че нещо в онези години е било невъздържано и диво. Всяко поколение си въобразява, че именно то е измислило секса. Наистина. Така е. Днес мнозина си въобразяват, че дори родителите им не знаят нищо за секса, та какво остава за съвременниците на кралица Виктория? Оттук възникваше и въпросът им — какво са правили онези от кръга Марлборо, че да се окачестви като невъздържано?
Страшно ми се иска да успея чрез моите книги да убедя читателите, че всяко поколение си е падало по секса. Ако днес електричеството спре или се развихри голяма буря, след девет месеца от новините научаваш, че… се забелязва увеличение на броя на ражданията.
Защо никой не събере две и две и не се досети защо в миналото хората са имали толкова много деца?
Край на лекцията, но остава истината, че от кръга Марлборо действително са били невъздържани. Всяка седмица те посещавали огромното имение на някой благородник; налагало се домакинята да окачва по вратите на стаите картички с имената на гостите. И като знаели кой къде е, любовниците можели да се открият. Известна е комичната случка с един ревнивец, който подменил картичките и се озовал в леглото на собствената си съпруга! Как се е разчуло, ако не е била разказана от един от двамата участници и защо се възприема за забавна, ако всеки не си е лягал с когото пожелае?
Виждате, че тези хора са изнамерили как да се забавляват и не са имали нужда от телевизия, която да им промива мозъците. Вместо да седи в тъмната кинозала и да наблюдава как поредната холивудска красавица се разсъблича пред някой баровец, мъжът от времето на крал Едуард VII се изтягал върху леглото в осветената от свещи стая и съзерцавал как съпругата му сваля осем ката дрехи. Пред него се откривало тяло, невиждано от никой друг в света, защото — за разлика от днешните жени — онези не носели тениски и джинси. Освен това не е имал под ръка и кориците на списания, изобразяващи съблазнителки, с които да я сравнява. Ах, добрите стари времена!