Това ли търсеше съпругът й в един син? — чудеше се тя. Беше му родила две нежни и внимателни момчета, интелигентни и грижовни — обичливи деца. Джон никога не им каза нито една насърчителна дума. А ето сега се прехласваше по тези неописуеми грубияни, които изпитваха удоволствие да ужасяват по-малките от тях.
Наоколо никой не слушаше какво говори Джон. Толкова често бе изричал гръмко тези думи, че хората възприемаха с насмешка вечните му вайкания. Съседите дори сочеха синовете си и предлагаха услугите си. Колкото повече се засягаше Джон, толкова по-дръзки ставаха те и толкова повече му се подиграваха.
Ала гневът му съвсем не даваше повод за смях на Алида. През последните девет месеца коленете й бяха все ожулени и разкървавени от безкрайните й молитви да го дари със здрав, жизнен син. Вече бе на тридесет и пет и знаеше, че не й остават много шансове да зарадва съпруга си с идеалния мъжки наследник, за които той така копнееше. Ако… — мислеше си непрестанно тя. Ех, само да можеше да роди такова дете. Денонощно си спомняше израза на съпруга си, когато си бе помислил, че го е ощастливила с бленувания син. На жената й стигат подобни мигове, признаваше тя. За какво й е Раят на една жена, ако има съпруг, който да я удостои с онзи поглед.
Този път веднага щом разбра, че е бременна, започна да се моли. По-голямата част от деня и нощта прекарваше на колене, отправяйки горещи молби към Господ в утробата й да има момче.
Не обичаше да си припомня какво бе сторила. Например тайнственото посещение до съседното селце при онази отвратителна мръсна жена, дето можеше да определя пола на детето. И когато оповести, че милейди пак носи момиче, Алида изпадна в истерия и се разкрещя, че жената ще бъде изгорена на кладата като вещица. Още на следващия ден баячката напусна малкия си дом и тръгна да броди по незнайни пътеки. По-добре да умреш от глад, нежели на кладата.
Алида откри друга вещателка; тя твърдеше, че полът на детето може да се промени, ако бъдещата майка се съсредоточи върху мъжки неща. Дори сега Алида се изчервяваше при мисълта за картинките и мъничката фигура, които жената й даде, за да се концентрира върху тях. Всички бяха свързани с мъже. През тези девет месеца Алида не бе прочела нито една книга — според съпруга й това бяха женски дивотии. Беше се ограничавала колкото се може повече от всякакви женски занимания и през цялото време упорито насочваше мисли само към неща, които биха занимавали само мъжете.
Но повече от всичко бяха молитвите й към Бога. Толкова дълго прекарваше в параклиса, че прислужничките насила я изкарваха оттам и всеки ден й повтаряха, че такова стоене на колене не е никак полезно за бебето.
— Ако не е момче, предпочитам да се роди мъртво — натрапчиво повтаряше тя.
Обикновено никоя не й противоречеше, защото и те смятаха така.
Съпругът й обаче нямаше представа за всичките тези усилия. Пред него не показваше какви чувства я раздират. Никога не се метна на врата му, за да помоли да й прости, че не му ражда така желания син. Поне по този начин се стараеше да спаси гордостта си.
Захласната в мислите си, тя не чу началото на онова, което съпругът й говореше.
— …сигурно е момче, щом едва го износва — коментираше съпругът й. — Видях я да лежи горе. Коремът й е по-голям от самата нея. Гилбърт пак ще има син.
Алида се сепна.
— В къщата има жена, която е на път да роди?
Защо никой не я бе уведомил? Ще има да се разправя с прислужничките, щом останат насаме. Ако в нейния дом някой се готви да ражда, има да се свършат толкова много неща.
Тромаво и тежко Алида се надигна.
— Трябва да отида при нея.
Първата болка я проряза и тя разбра, че и на нея й е дошло времето. Не, не може да бъде, преценяваше трескаво, прекалено рано е. Не е наедряла достатъчно. Нали молитвите бяха за голямо момче, та да впечатли съпруга си? Ако роди сега, при такъв малък корем, детето ще е хилаво.
Хвана се за облегалката на стола и се опита да скрие болката, но не успя. Джон, загледан в изпълнението на жонгльорите, не би забелязал дори ако тя роди върху сламата в краката му. Но някои от гостите не бяха толкова безсърдечни.
— Джон — провикна се някой, — май пак ще ставаш баща!
— А има ли ден в който той да не става баща? — подкачи го друг и всички се изсмяха.
Джон не сподели закачката. Бащинството отдавна бе престанало да го вълнува. Небрежно махна и нареди на Алида:
— Върви.
— Благодаря, че ми разрешаваш да се оттегля — отвърна тя с горчивина.
Гилбърт Рашър откъсна лице от гръдта на слугинята, за да се провикне:
— Трябва да стъкмиш тая твоя съпруга до моята. Може и да научи нещо от нея.