Точно преди зазоряване в стария замък избухна пожар. Старите дъбови греди на пода пламнаха като хартия. Стана толкова горещо, че оловният покрив се разтопи и се изля по хората в двора. Опитаха се да потушат пламъците, но толкова бързо стана прекалено горещо, че не можеше да се предприеме нещо.
Сред цялата суматоха Джон Хадли крещеше обезумял:
— Синът ми! Синът ми!
Щеше да се хвърли в пламъците да спасява детето, ако шестима яки мъже не го задържаха. Виждаха, че няма смисъл, защото първа пострада стаята на върха на кулата, където бяха децата.
Чак след два дни пепелта изстина достатъчно, за да се разчистят останките. Откриха телцата на две бебета. От стария замък не остана много и всички, чието препитание зависеше от поддържането му, чакаха с тревога какво ще реши Джон. Слуховете за случилото се след раждането на децата придобиха гигантски размери. Някои бяха убедени, че съпругата на Джон е родила чудовище. Други твърдяха, че момчето се е появило, защото Алида е продала душата си на дявола. Повечето хора бяха съгласни, че е станало най-добре, като децата са загинали в пречистващите пламъци.
Малцина се досещаха за истината, но бяха достатъчно благоразумни да си мълчат.
Всички се страхуваха от едно; какво ще стане, когато Джон излезе от стаята, където се бе затворил.
След седмица той най-после се появи. Бе променен. Косата му, доскоро черна, сега сребрееше. Дълбоки бръчки очертаваха устата му от двете страни, а очите му гледаха с твърд, студен, мъртвешки поглед.
Пристигна, яхнал буен кон — до неотдавна твърдеше, че животното е достойно само за храна на кучетата; от устата на животното капеше кръв — така силно дърпаше Джон юздите.
— Какво се излежавате? — разкрещя се той на хората в двора. Като че ли и гласът му се бе променил. — Има работа да се върши — не спираше той. — Ще строя къща. Хубава къща. Къща, достойна за кралица. Хайде надигайте се и работете!
От този ден нататък не се спомена повече за сина, погълнат от огъня, а Джон Хадли стана друг човек. Преди показваше семпъл вкус и силни страсти — буйна любов и люта омраза. Сега като че ли бе кух. Не мразеше никого, никого не обичаше. Интересуваше се единствено да построи красива каменна къща и да я напълни с изящни предмети. Сякаш бе решил, че след като няма да остави деца, каквито искаше, ще остави къща, за която ще се говори.
Жена му също се промени, но за добро. Джон спря ла я кълне и ругае. Спря да посещава и леглото й, но това вече я радваше. Истината бе, че той започна да гледа на нея като на мъж и когато откри, че разбира от градини, непрекъснато се съветваше с нея.
С годините съпружеството бе заменено с приятелство, а надеждите на Алида малко по малко започнаха да се възраждат. Някои жени биха намразили съпрузите си, че не ги гледат с топлина, но за Алида липсата на омраза в погледа на Джон бе почти равнозначна на обич.
Дори за миг не съжаляваше, че предизвика пожара и уби момчето, а заедно с него и собствената си дъщеря. Смяташе, че те са умрели, за да могат останалите й деца да живеят сега и в бъдеще. Вече не се споменаваше, че ще се дава нещо на Гилбърт Рашър. Той се появи след пожара и настоя, че Джон му е длъжник, независимо че момчето е загинало. Не било по негова вина. Джон се изплю върху договора и му обърна гръб. Гилбърт си замина и повече не обезпокои семейство Хадли; дори не поиска десетгодишното момиче, което му бе обещано за съпруга.
Уил и Мег закупиха ферма на около стотина километра и се настаниха да отглеждат „своите“ две деца. Уил никога не сподели с жена си, че в нощта на бягството е измъкнал от ръцете на дълбоко заспалия Гилбърт Рашър торба с шест изящни златни бокала. Сега съкровището бе скрито на сигурно място под пода на къщата. Липсваше само един рубин, с който той плати фермата. Възнамеряваше да предаде реликвите на децата, когато поотраснат.
Не каза на Мег истината за пожара и за намерените сред развалините телца. Не желаеше тя да живее в страх за скъпоценните си бебета, защото се опасяваше, че няма да им позволи да си покажат носа навън.
Обясни й, че Джон му дал пари да купи фермата и поискал да се изселят от селото, където и двамата бяха израснали, защото имало случаи на чума. Уил каза, че Джон и съпругата му сега строят чудесна нова къща и след много, много години ще поискат Мег да им отведе децата. Дотогава обаче Джон иска той и Мег да ги отгледат в безопасната, здравословна провинция.
Мег беше безгранично щастлива, че са й поверили децата. Беше доволна, че няма да ги отведе в замъка и да ги предаде в нечии други ръце веднага щом ги отбие. Но за всеки случай тя ги кърми, докато станаха по на две годинки.