След като ги отби и никой не дойде да ги вземе, Мег сякаш забрави, че не са нейни.
Но Уил не го забрави никога и нито за миг не си позволяваше да отслаби бдителността, особено ако се появяваха на хоризонта странници.
Глава седемнадесета
ОСЕМ ГОДИНИ ПО-КЪСНО, 1579
— Коне! — отсече с презрение Кали. — Винаги искаш коне. Нямаш ли въображение?
— Поне колкото теб — защити се Талис, но добре знаеше, че не е така. Кали наистина умееше да измисля истории.
Той крачеше по прашния път след бавно движещата се каруца на връщане от селския пазар, където бяха продали стоката си. Както обикновено Уил спеше на капрата — бе оставил стария кон сам да намери пътя към къщи. Кали седеше отзад на каруцата, клатеше изпохапаните си от гадинки голи крака и наблюдаваше как Талис размахва дървения меч.
Двете деца изглеждаха доста различно. Талис бе твърде смугъл, а Кали — светла; той бе едро, яко момче, а тя — дребничка и деликатна; той бе красив, тя — неугледна. Той бе израснал доста за възрастта си — бе едва на осем, а приличаше на дванадесетгодишен. Кали пък имаше сладко, невинно изражение, което я правеше да изглежда по-малка. Талис често демонстрираше как може да я вдигне и да я завърти над главата си. Кали си отмъщаваше, като се провираше през тесни места, през които неговото едро тяло нямаше как да мине. Често с удоволствие му припомняше, че се бе заклещил между железните решетки на прозореца на килера в старата къща.
— Не можеш ли да измислиш нещо по-добро от коне? — попита тя с презрение в гласа.
Талис замахна свирепо с меча към въображаем враг.
— Твоя работа е да измисляш разни неща.
— Така ли? Ако аз ще ги измислям, ти за какво си?
— Мъжете са да защитават жените, да са смели и честни. Мъжете трябва да вършат добри дела…
— Ха — присмя се Кали. — Ти пък какво знаеш за смели дела. Последната ти битка бе да извадиш онази голяма ряпа. Ако не броиш, разбира се, кравата, която ти стъпи на крака.
Не й обърна внимание и продължи да размахва меча.
— Добре тогава — дракони — обяви той след малко.
Кали престорено въздъхна.
— Или дракони, или коне!
Той се затича, скочи и седна до нея в края на каруцата.
— Някой ден, когато дойда да те спася, ще си ми благодарна, че знам толкова много за драконите.
— И сама мога да се спася.
— Ха! — не се въздържа той. — И как ще се опазиш от дракона? Като му говориш, докато го умориш ли?
Кали се замисли.
— Точно така. Ще му разкажа такава великолепна история, че той ще се спре и ще се заслуша.
Стискайки меча, Талис присви очи:
— И докато те слуша…
— Така захласнат, че няма да може да мръдне — уточни тя.
— Ще бъде като вкаменен. И докато те слуша, ще се приближа до него и ще…
Очите на Кали светнаха по начин, който Талис обожаваше. Това означаваше, че се готви да разкаже една от своите истории.
— Ще се покачиш на гърба му. Няма да те усети, защото ще си с вълшебни обувки; обувки, които ти е дала една вещица, защото иска от теб да убиеш дракона и…
— Защо?
Не се налагаше да обясни своето „защо“, тъй като Кали знаеше какво иска да чуе.
— Ти си спасил бебето на вещицата и…
— Вещиците нямат бебета! — сряза я той отвратен.
Тя се подразни:
— Добре тогава: става въпрос за бебе, което тя обича, защото е много красиво. Всички го обичат, дори драконът. Той дори го обича толкова много, че желае да го изяде. Така бебето ще е с него завинаги.
Очите на Талис се разшириха от удивление.
Сигурна, че си е спечелила публиката, Кали се подвоуми за миг. Беше достатъчно умна, за да не отдава голямо значение на външния си вид, но станеше ли въпрос за историите й, проявяваше голяма суета. През остатъка от пътя го държа захласнат с разказа за вълшебните обувки, които го правят толкова лек, че може незабелязано да се изкатери по гърба на дракона и да го прониже в сърцето. Докато умирал, единственото желание на приказния звяр било да чуе края на разказа на Кали.
Когато свърши, Талис се начумери.
— Радвам се, че го убих, Кали. Можеше да поиска да те изяде, за да има всичките ти истории вътре в себе си.
— Щеше ли да те е тъжно, ако ме изяде дракон?
— Разбира се — увери я той. — Ако те няма, кой ще ми разказва истории?
След това откровение той скочи от каруцата и се завтече към къщата — вече бяха пристигнали у дома; Уил (разбуден от коня, който знаеше точно кога да дръпне юздите, за да го сепне) влезе в двора.
— Ще те науча аз — извика Кали, скочи от каруцата хукна да го гони.
Талис се затича към Мег; тя ги чакаше на прага както винаги. Уил твърдеше, че усеща кога се връщат, но всъщност тя така се ужасяваше, че тримата може да изчезнат, че прекарваше по-голямата част от пазарния ден на прага.