Талис, висок почти колкото Мег, обви ръце около солидната й талия и избегна удара, който Кали се готвеше да му нанесе.
— Ей, какво става? — попита Мег. — Вие двамата да не би пак да сте се карали?
Стараеше се да звучи строго, защото Уил постоянно й повтаряше, че безобразно глези децата. Строгостта й обаче не можеше да заблуди никого. Те знаеха, че тя ще направи всичко за тях.
А всъщност децата никога не се караха; те се сърдеха един на друг само защото постоянно и безмилостно се дразнеха. Постоянно се съревноваваха. Не създаваха усещането, че Талис може да стори нещо, защото е момче, или че Кали го може, защото е момиче. Предизвикваха се един друг кой ще се покатери по-високо на дървото и за ужас на Мег Кали следваше навсякъде далеч по-силния Талис.
Мег никога няма да забрави онзи ден преди две години, когато Уил за пръв път взе със себе си Талис на пазара. Тогава възрастните не се замислиха особено. Уил се нуждаеше от помощ, а Талис бе достатъчно силен. Дребничката Кали щеше само да им пречи.
Талис бе така развълнуван от предстоящото посещение в селото, че не спираше да говори за него с дни. От самото начало Кали разбра, че няма да я вземат, но не каза нищо. Не се наложи Мег да буди Талис сутринта, когато щяха да тръгнат — много необичайно, защото си беше поспалив. Бързо се облече, изгълта закуската и когато Мег му каза да се качва в каруцата, той се втурна към вратата. Но внезапно се спря, обърна се намръщен и нетърпелив и се провикна:
— Хайде, Кали, време е да тръгваме.
Тогава Уил му каза, че Кали е прекалено малка, за да дойде с тях.
Мег никога няма да забрави израза върху красивото лице на Талис. Той бе потресен; и през ум не му бе минавало, че Кали няма да е с тях. Мег се съмняваше, дали изобщо някога му е хрумвало да направи нещо без Кали. Спяха в едно легло, всяка минута прекарваха заедно. Доколкото й бе известно, откакто се бяха родили, те едва ли се бяха разделяли за повече от минути.
Талис последва Уил през вратата безмълвно и седна до него, но Мег знаеше, че всичко е само показност. Той едва си наложи да не погледне назад към Кали, застинала на прага, с огромни, самотни очи.
Мег и Уил бяха говорили и решиха, че ще е добре от време на време децата да не са заедно; трябваше да ги подготвят за живота.
Какво ли не направи този ден Мег, за да привлече вниманието на Кали. Но тя остана седнала на тревата пред къщата, взряна в пътя. Обикновено Кали бе грижовна към животните — нейно задължение беше например да храни зайците. Ала този ден тя изобщо не чу, когато Мег й напомни, че животинките са гладни.
Много неща опита Мег, за да привлече вниманието й, но безуспешно. Кали седеше свита, опряла брадичката на коленете и не сваляше очи от пустия път. Мег я подкани да й помогне да приготвят нещо вкусно за Талис — и това не помогна.
По някое време Мег не издържа и вдигна дребното момиченце, за да го прибере вътре. Никога през живота си Мег не бе виждала някой да се съпротивлява така. Обикновено Кали бе много сговорчива, но колкото пъти Мег се опита да я докосне през онзи ден, Кали се превръщаше в разбесняло се диво зверче. Стягаше дребното си тяло и с ръце драскаше всичко, което докоснеше, а крачетата й нанасяха болезнени ритници.
Мег я остави да продължи мълчаливото си бдение. Към средата на сутринта се отказа да й говори. Само се пренесе да чисти боба навън, та да наблюдава малкото момиче. Сърцето й се свиваше от израза на празнота, изписан на личицето му.
В ранните часове на следобеда Кали изведнъж вдигна глава, а ушите й щръкнаха като на куче, което се ослушва. Мег огледа нагоре-надолу пътя пред старата ферма, но не забеляза нищо. Кали се надигна и се заслуша още по-напрегнато. В следващия миг скочи на пъргавите си крачета и се затича.
Мег захвърли боба и се втурна след нея, но не можеше да догони осемгодишната хлапачка. Много се тревожеше, че в такова състояние Кали ще притича пред някоя каруца и ще попадне по колелата.
На кръстовището Мег завари дребната Кали да се върти и върти, и върти на прашния път, сякаш се е побъркала. Отиде при нея и се опита да я задържи в прегръдките си.
— Кали, мила, Талис скоро ще се върне. Ще видиш. Ей сега ще си дойде жив и здрав.
В погледа на Кали имаше нещо диво.
— Той не може да ме намери. Не може да ме намери, а ме търси… А мен ме няма… Той ме търси… Не може да ме намери…
Единственият начин да успокои неистовите писъци, въртенето в кръг и лудешки размахваните ръце бе да притисне силно детето към гърдите си. Първата мисъл на Мег бе да отнесе детето вкъщи и да го сложи в леглото. Искаше да увери Кали, че Талис е в безопасност с Уил и че не може да се е загубил. В следващия миг обаче сърцето й се сви: ами ако Кали е права? Ако Талис е избягал от Уил и се опитва да се прибере? Макар да изглеждаше голям, Талис бе само на осем години и никога преди не бе ходил в селото. И ако в момента поне отчасти изпитваше същите чувства както Кали, нямаше да успее да се прибере.