Стояха на кръстовището, където се събираха шест пътя — объркващо за възрастен, та какво остава за дете което отчаяно се опитва да стигне до вкъщи.
Мег се изправи и здраво стисна Кали за раменете.
— Чуй ме внимателно сега, Кали. Слушай! Искам да тръгнеш по пътя и с цяло гърло да викаш Талис. Не се отдалечавай много. Не искам да загубя и теб. Разбираш ли?
Очите на момиченцето продължаваха да гледат замъглено — сякаш някакъв страх сковаваше разума му. Мег я разтърси и тя отговори:
— Да.
— Ако срещнеш хора по пътя, кажи им как изглежда Талис и питай дали не са го виждали. Питай дали…
— Като вълшебен принц — прошепна Кали. — Прилича на вълшебен принц.
— Да, но по-добре ще бъде да им кажеш колко е висок, че има черна коса, че е облечен в късо зелено кожено палтенце и най-вероятно носи онзи отвратителен дървен меч със себе си. Можеш ли да го направиш?
Кали кимна и Мег бе сигурна, че тя ще направи всичко за любимия си Талис.
Цели два часа те викаха и описваха Талис на де когото срещнат. Най-после забелязаха, че Уил се приближава със страшна скорост, като безмилостно налагаше стария кон. Лицето му бе смъртнобледо.
— Изчезна — обяви той на Мег, без ни най-малко да се изненада, че тя и Кали стоят на кръстопътя на близо три километра от фермата.
Очите на Кали бяха толкова големи от страх, че имаше опасност да завземат лицето й. Цял ден не бе хапнала нищо и залиташе от умора, но дори не отпи от водата, която Мег й поднесе.
— Талис е жаден — бе единственото, което се изтръгна от нея.
След още час дирене, докато двамата възрастни безумно се страхуваха да я изтърват от очи. Кали приседна до пътя и каза с необичайно зрял глас:
— Ще го извикам при себе си.
— Да, разбира се. Трябва да продължаваш да го викаш. Може да те чуе — съгласи се Мег, като се стараеше да прогони обзелата я паника и от гласа, и от мисълта си. Уил се бе качил на каруцата и се връщаше по на километър-два по всеки от шестте пътища. От време на време се появяваше и съобщаваше, че не е открил нищо, нито пък някой е виждал момче като Талис.
Кали седна на тревата под дърветата встрани на пътя, сгъна крака, обви ги с ръце и склони глава отгоре им.
— Почива си — каза Уил на съпругата си. — Това е добре.
Но Мег знаеше, че Кали няма да си почине, докато не открие Талис. Затова отиде до детето, приклекна и се заслуша. Нежно, едва чуто, Кали нареждаше:
— Ела при мен. Тук съм. Трябва да дойдеш. Следвай гласа ми. Слушай ме. Ела при мен. Ела при мен. Ела при мен.
Когато Мег се изправи, косите на тила й бяха щръкнали.
— Моли се — обясни тя на Уил.
Той я изгледа въпросително. Мег знаеше, че не това прави момичето. Мег ни най-малко не се съмняваше, че Кали „разговаря“ с Талис — и, което бе по-важно, бе сигурна, че той ще я „чуе“.
Абсолютно убедена, че постъпва правилно, Мег спря да се лута нагоре-надолу по пътищата и да вика момчето. Седна на няколко метра зад Кали, почти скрита от дърветата, така че да не я безпокои, и зачака. Уил подхвърли, че ще продължи да търси, но Мег само махна с ръка. Искаше да е тук, когато Талис се върне при Кали.
Изглеждаше безкрайно дълго, но всъщност бе минал само час. По залез слънце от другата страна на пътя се чу някакъв шум в храстите.
Кали вдигна глава, но Мег знаеше, че това не е Талис, защото иначе Кали би се втурнала натам. Кали продължи да седи и да гледа, без да мигне, по посока на храстите. За изненада след миг оттам изскочи Талис.
На Мег й идеше да се втурне към него, да го сграбчи и да го притисне така силно, че да му счупи ребрата, но си наложи да остане на място. Никога дотогава не си бе давала сметка колко тези деца не принадлежат на никой възрастен; те принадлежаха едно на друго.
Бавно, като зрял човек, Кали спусна крака и протегна ръце към Талис, докато той, накуцвайки, приближаваше по прашния път. Беше изцапан, със засъхнала кръв от носа, панталоните му бяха скъсани на коленете и Мег видя, че едното коляно е ожулено доста сериозно. Едната му обувка липсваше и личеше, че краката му са наранени. Имаше следи от отдавна засъхнали сълзи по мръсните му бузи. Каквото и да му се беше случило днес, то явно е било изпитание.
Бавно, защото бе ясно, че и стъпалата, и коляното го болят, той докуцука, без дори да забележи Мег в сянката на дърветата. Стигна до Кали и се стовари върху нея с обвити около врата й ръце. Тежеше доста повече от Кали, но малкото тяло на момичето бе като от камък, докато го поддържаше с изненадваща сила.