Точно както би постъпил възрастен, Кали намести главата на Талис в скута си, сложи ръцете му на гърдите, хвана ги със своята, а с другата галеше мръсната му коса.
Талис тихичко заплака:
— Не можех да те намеря. Бях те загубил. Навсякъде те търсих.
— Вече всичко е наред — успокояваше го Кали шепнешком.
— Чувах как ме викаш.
— Няма да те оставя да се загубиш. Ти си мой. Ти си аз.
— Да — прошепна Талис, а сълзите се стичаха по бузите, гърдите му се движеха нагоре-надолу докато Кали държеше ръцете му, с пръсти вплетени в неговите.
По лицето на Мег също се стичаха сълзи. Талис бе много, много гордо момче и нищо на света не можеше да го накара да заплаче. Преди няколко месеца Уил го удари три пъти с кожения колан, защото бе забравил вратата на кокошарника отворена и лисица изяде четири кокошки, но Талис не пророни и сълза от болка. На четири години падна от дървото и лошо си навехна ръката — и тогава не заплака. Дори когато беше само на годинка и го подгони куче, по-голямо от самия него, пак не плака. Още щом проговори, обяви:
— Момчетата не плачат.
А сега лежеше в скута на Кали и плачеше така, че Мег си помисли, че сърцето й ще се пръсне от мъка.
Кали посегна, прехвърли дебелата си руса плитка отпред и развърза кожената връзка. Кали не бе красавица. Беше обикновена; нищо особено нямаше в чертите й — бледи очи, светли мигли, розови устни. В сравнение с предизвикателната хубост на Талис тя бе почти невзрачна. Но Кали притежаваше нещо изключително: имаше великолепна коса. За разлика от повечето светли коси нейната бе гъста и разкошна, с цвят на мед, с по-светли и по-тъмни кичури. Почти всеки, който видеше Кали, изтъкваше косата й, защото нямаше какво да отбележи за лицето й.
Сега Кали разплете плитката и прокара пръсти през нея, за да я превърне във великолепно меко покривало. Започна да бърше сълзите на Талис и да гали лицето му с нежните кичури.
Мег усети, че се смущава, докато ги наблюдава. Нямаше право да гледа това. Никой нямаше право да наблюдава такава интимност между двама души. В момента тя не ги смяташе за деца, те не бяха осемгодишни. Онова, което Кали вършеше, бе древно като самата любов, и ако Мег знаеше думата, щеше да си послужи с нея — еротика. Защото жестовете на Кали бяха най-еротичното, което жена може да предложи на мъж.
Докато галеше лицето му с косите си, Кали започна да му говори много-много нежно и Мег пак се зачуди какво му приказва. Често се чудеше какво разправя Кали на Талис, но децата пазеха своята тайна и не позволяваха на никого да разбере какво става между тях. Беше виждала Талис легнал под дървото, заслушан неподвижно, а Кали приказва ли, приказва. Но колкото и да ги разпитваше, те никога не й казаха какво си говорят. Беше се опитала да накара Уил да разбере, защото Мег знаеше, че Кали говори на Талис на връщане от пазара, но Уил не бе любопитен.
— Говорят си обичайни за деца неща: за духове, вещици и дракони. Какво ме засяга?
Но Мег знаеше, че между тях съществува връзка, която не е като при другите деца. Понякога си мислеше, че Уил забравя, че те са деца на господари, че за него е важна само работата във фермата. Никога не й хрумна, че безопасността на децата един ден може да зависи точно от това — да приличат на обикновени фермерски деца.
Този ден Мег се опита да чуе какво разправя Кали, защото то успокояваше Талис и тялото му се отпускаше. Но тъкмо бе дочула една-две думи, и се появи Уил. Развика се ядосан:
— Обикалям околността да те търся, момче. Не биваше да бягаш от мен! Кали, махни си косата от лицето му, за да чуе какво му приказвам. Талис, знаеш ли колко ни разтревожи?
Мег добре познаваше съпруга си. Разбираше колко е бил уплашен да не загуби момчето, което толкова обичаше. И знаеше, че се готви да го накаже, но тя нямаше да позволи.
Излезе от сянката на дърветата.
— Уил — прекъсна го тя строго, застанала с гръб към децата, — мисля, че на Талис много му се струпа за един ден. Наранен е, а и всички сме гладни.
Очите й говореха повече от думите. Тя бе добра съпруга и жена с кротък нрав. Навремето се съгласи, че Уил трябва да накаже Талис за отворената врата на кокошарника, но сега бе ясно, че няма да му разреши.
Опълчеше ли се, Мег беше по-силна от всеки — нещо, което Уил не обичаше да си припомня често. Беше достатъчно облекчен, че Талис е невредим, за да настоява на своето. Най-добре бе да забравят този ден.
— Да — съгласи се той, — виждам, че момчето има нужда от грижи.