Не каза нищо повече, а се наведе и взе Талис на ръце; момчето запротестира и с глас на възрастен се опита да заяви, че може и сам да върви, но Уил не му обърна внимание, а го отнесе до каруцата.
Веднъж настанени в каруцата, Талис и Кали като че ли отново станаха деца. Премигвайки, сякаш се бяха събудили от дълбок сън, те се сгушиха в Мег и завряха мръсните си личица в топлата й гръд, търсейки майчина утеха.
Мег и Уил никога не коментираха случилото се тогава, но и никога повече не се опитаха да отделят децата едно от друго.
Осемнадесета глава
— Мег — провикна се Уил за четвърти път и я извади от унеса й. — Има ли какво да вечеря един гладен мъж?
— Да, разбира се — отговори тя, като се отдели от прегръдките и смеха на децата. — Ела ми разкажи как мина денят ти. Хубав ли беше пазарът? Какво видяхте?
По-късно, след вечеря, вече в леглото, Мег попита Уил, както често правеше, за какво са си приказвали децата по пътя. Уил си призна, че няма понятие, и се обърна, готов да заспи. Но Мег не се предаваше.
— Когато сме наоколо, Талис говори. Никак не е срамежливо това момче; с всекиго може да се заприказва. Кали рядко отронва и думичка.
— Поне една жена да си държи устата затворена — подметна той и я погледна през рамо.
Мег не си взе бележка:
— Но когато са сами, Кали приказва, а Талис слуша. Говори му с часове, а той все мълчи. Щом се приближа обаче, тя млъква.
Уил долови обидата в гласа й и си даде сметка колко е засегната, че нещо става между „нейните“ деца, а тя не е в течение. Той протегна ръка и улови нейната.
— Ще разбереш — увери я. — Сигурен съм, че в най-скоро време ще разбереш.
— Точно това възнамерявам да направя — увери го тя, докато се намести удобно до така познатото й тяло.
От три дни валеше и Уил не успя да свърши много работа. Все още беше зима, затова не се притесняваше особено. Често повтаряше, че мъжът работи цяло лято и е редно да почине през зимата. За него това означаваше да седи пред огъня с хамут в скута — така изглеждаше, че работи — и да дреме.
Мег седеше срещу него с плетка в ръце; между тях децата на пода се взираха мълчаливо в пламъците. Мег, бдителна по природа, долови, че Талис прошепна нещо на Кали, а тя поклати глава и многозначително посочи Мег.
Изпълнена с любопитство, Мег реши, че най-после може да разбере за какво си приказват децата. Бавно за да не изглежда подозрително, остави плетката да се изплъзне в скута й и притвори очи.
Само след минути бе възнаградена — чу Талис високо да прошепва.
— Тя спи. Иди и виж.
Мег чу Кали да се придвижва на пръсти по тухления под, върху който меките й кожени обувки леко шумоляха. Когато се приближи, Мег остави плетката да се свлече на пода, отпусна глава назад и вече леко похъркваше. Кикотът на Кали възнагради изпълнението й.
— Видя ли? — попита Талис вече с нормален глас. — Нали ти казах, че е заспала. А знаеш как нищо не може да ги разбуди, щом заспят. Достатъчно често сме се уверявали.
Мег почти отвори очи, за да го попита как точно са се „уверявали“, че тя и Уил се будят трудно, след като заспят, но се спря навреме; сега гонеше нещо много по-голямо. Отваряйки съвсем леко очи, тя виждаше децата на ярката светлина на огъня.
— Ще ти дам нещо много трудно — обяви Талис, а лицето му бе така смръщено, че приличаше на тридесетгодишен.
Очите на Кали сияеха.
— Да, моля те. Направи го много трудно.
Очите на Талис грейваха, щом го озареше идея.
— Него го направи жълта пеперуда.
— А нея?
— Грозна и лоша. Дълго слабо лице. Дълго слабо тяло. И с отвратителен характер.
Мег почти се изсмя на глас, като чу последното. Цял ден децата се бяха препирали, защото Талис твърдеше, че неговите домашни задължения са много по-трудни от тези на Кали. Накрая Кали предложи да се разменят. Талис все преувеличаваше своята работа, а и бе така самоуверен, че никога не полагаше достатъчно усилия. Но Кали, въоръжена с простата женска логика, че винаги и за всичко трябва да се труди, се впусна бързо в неговите задължения и приключи далеч по-бързо от него. Така че намекът за дълго слабо тяло и отвратителен характер явно се отнасяха за подигравките на Кали, след като го бе победила в домашното състезание.
— И какво още? — попита Кали. Усмивката й подсказваше, че и без друго знае отговора.
— Мм… Три желания. Обичам трите желания и… Искам повече бой. Да няма толкова целуване този път.
Кали стоя загледана в огъня известно време, после бавно и загадъчно се усмихна. Метна поглед да се увери, че Мег продължава да спи, и започна да разказва за едно злобно момче, превърнато в жълта пеперуда, защото обидило лоша вещица. От магията можело да се отърве само ако открие момиче, което да го хареса заради самия него. Но било доста трудно, защото винаги бил груб с всички и всъщност не знаел как да бъде мил.