Мег не можа да схване веднага какво цели Кали, разказвайки тази пълна с измислици случка. Не беше нещо, научено в селото — Мег никога не бе чувала подобна история; Кали я измисляше, докато разказваше. По някое време Мег отвори очи и се наведе напред, за да чува по-добре — забрави, че се преструва на заспала.
Щом забеляза, че Мег е будна и слуша, Кали млъкна. Нейните истории бяха за Талис и само за него. Никой друг не я бе чувал да разказва, никой не знаеше, че го прави. Това беше тяхна обща тайна и тя си мислеше, че нейните истории му харесват, защото… Защото я обича! Никой друг не би харесал историите. Както в нейната глава постоянно се въртят разни истории, така вероятно в главите на другите се въртят други истории.
Когато млъкна, Талис я сръга в ребрата и настоя да продължи. А и Мег се намръщи, сякаш чакаше с нетърпение да чуе края на приказката на Кали.
Отначало предпазливо, но постепенно все по-уверено Кали продължи; за своя изненада откри, че да те слуша един е приятно, но да имаш публика е още по-приятно.
Кали свърши, но Мег не реагира. Само вдигна плетката от земята и напомни, че е време за сън.
Кали бе разочарована, че Мег не каза нищо за разказа. Дали й хареса? Може би жълти пеперуди, които всъщност са момчета, е нещо доста глупаво.
Целия следващ ден Кали бе унила: едва докосна храната; е, вярно — нахрани зайците и кокошките, но не се радваше на животните като друг път. Единственото, което я оживяваше, бяха намеците към Мег — несъмнено чакаше похвала за приказката.
Но Мег, обикновено толкова чувствителна към желанията на децата, сякаш не разбираше какво иска Кали. Вършеше си работата и не спомена нищо за предишната вечер.
Вечерта седнаха пред огъня и Талис подкани Кали:
— Продължавай. Всичко е наред.
— Не — отказа Кали навъсено, очевидно обидена от мълчанието на Мег през деня.
Няколко минути по-късно, когато главата на Уил започна да клюма над хамута който трябва да се оправи, Мег се обади, и то толкова високо, че Уил почти падна от стола:
— А аз бих искала кон. Бял кон, който… да лети.
Съпругът й я погледна, сякаш бе полудяла.
— Побъркваш се, жено — реши той. — Конете не могат да летят. А даже и да се продава такъв, не можем да си го позволим.
Мег, затрупана с дрехи за кърпене, бе забила поглед в пода, но всъщност цялото й внимание бе насочено към Кали. Беше полу-забавно, полу-сърцераздирателно да я гледа как се цупи цял ден. А Мег бе поласкана, че детето така настойчиво чака похвалата й.
Докато Уил гледаше въпросително съпругата си, очаквайки обяснение за летящите коне, Талис скочи и се развика:
— Да. Бял кон, който лети, и момче, което скача на гърба му и препуска към звездите.
Уил зяпна от изумление.
— Кали, харесва ли ти? — попита Талис насърчително.
Кали седеше с подвити към брадичката и обвити с ръце колене, а на лицето й се мъдреше доволна усмивка. Разбра, че Мег нарочно се е държала така цял ден — да я дразни, както често правеше Талис. Всъщност Мег много харесва нейната приказка. И направи на Кали най-хубавия комплимент, за който един разказвач може да мечтае: поиска да чуе още.
— Не — започна Кали тихичко. — Конят не обича момчетата. Никак не ги обича, защото веднъж едно момче го наранило.
Уил престана да се опитва да разбере какво става. И Мег, и Талис, наведени очаквателно към Кали, мълчаха. Той стори същото.
— Преди момчето да може да язди коня, трябва да спечели доверието му, защото конят всъщност е млада кобила с красива дълга златна грива.
Кали млъкна и Талис разбра, че го чака да зададе въпрос.
— И как спечелва доверието й?
Всички се заслушаха, когато Кали започна да нарежда приказка, пълна с беди и магии.
Глава деветнадесета
— Защо трябва да бера къпини? — негодуваше Талис. — Това е женска работа. Аз съм мъж.
Преди Мег да се обади, Кали се изсмя:
— Ти си толкова мъж, колкото съм и аз. По-скоро си суетен петел и те бива само да береш къпини.
Думите й бяха сурови — през зимата Талис порасна цели десет сантиметра, а единственото, което порасна при Кали, бе косата. Ядосваше се, защото понякога в селото той се надбягваше с два пъти по-големи момчета и я оставяше почти час сама. А тя не би се надбягвала с връстнички — по-скоро би умряла, отколкото да признае пред Талис, но момичетата я отегчаваха. Затова оставаше при Уил, докато Талис обикаляше селото.
Вчера Талис настъпи две пчели и сега кракът му бе така подут, че не можеше да свърши обичайните си домашни задължения. Независимо че Кали стори много, за да докаже противното, той смяташе, че само „мъж“ може да ги свърши. Мег обаче реши, че Талис не е чак толкова зле, та да не може да изкуцука с тях горе на хълма и да помогне да напълнят кошниците с едри, сочни къпини. И сега Талис протестираше срещу „наказанието“, като твърдеше, че не е достойна работа за мъж.