Хвърляйки поглед към дебелата стара жена, очевидно фермерска съпруга, Едуард забеляза, че тя го наблюдава убийствено. Може и да го убие, помисли си той, и така ще спести усилието на баща му.
Но в това време видя, че двете деца и конят се връщат, и мигом се окопити. Онзи там наистина яздеше дяволски добре! Къде ли се е учил? Кой му бе учител? В никакъв случай не е на повече от десет, най-много на дванадесет, а язди, сякаш майка му е кобила.
Едуард гледаше децата, обзет от завист: докато яздеха, момичето се смееше, а великолепната му коса ту се вееше, ту обгръщаше и него, и момчето. Ако яздеше така, баща му щеше да го взема със себе си. Едуард се съмняваше дали онзи там е падал от кон дори веднъж през живота си.
Докато Едуард ги наблюдаваше, зле настроената жена се приближаваше към него, сякаш възнамеряваше да го нарани; но в следващия миг той хукна надолу, крещейки с цяло гърло:
— Слизайте! Как смеете да крадете коня ми! Ще ви обеся.
И Мег се затича надолу, а протегнатите й ръце бяха насочени към гърлото на момчето.
— Да го крадем ли? — засмя се Талис. — Ние му попречихме да избяга. Ако не бяхме тук, щеше да го загубиш. — Наклони глава и изгледа момчето надменно от високо. — А дали е твой този кон? Ако беше твой, защо не можеш да го яздиш?
На Мег й идеше да се разплаче. Трябваше да се досети, че на Талис и през ум няма да му мине да се извини на младия благородник. Без съмнение цялото й семейство ще увисне на бесилото.
— Лошо ти се пише — крещеше момчето, побесняло от гняв. Как смее някакъв прост селяндур да му говори по този начин? Реч на необразован човек; така говори само момче, годно да върви след плуга. На двадесет и пет ще е състарен от работа.
— Така ли?
Талис с лекота се плъзна по гърба на коня и застана пред момчето. Макар да бе висок, Мег знаеше, че няма още и девет години, а другият бе на единадесет-дванадесет.
Тя моментално застана между двете момчета, или, както бе започнала да мисли за тях — двамата благородници.
— Всичко е наред вече, милорд. Ето ви коня. Децата само се погрижиха да ви го върнат. Всичко е наред.
И двамата не я чуха. Гневът на Едуард растеше. И как не: колко дръзка е стойката на тъмнокосото, тъмнооко момче и как само го гледа момичето на коня. Още е дете, но тази разпусната коса и тези очи, които изглеждат толкова мъдри, го притесняват. Как е възможно това селянче да е способно на всичко, а той, Едуард — на нищо. Ето — облечен е в кадифе и обсипан със скъпоценни камъни, а това грубо момче…
Едуард посегна пръв — Талис лесно парира удара: отстъпи встрани и избегна юмрука, насочен към лицето му. Следващият удар обаче бе комбиниран с настъпване по ужиления крак. Пронизителната болка накара Талис да се хвърли върху момчето. В следващия миг и двамата бяха на земята и размахваха крака и юмруци.
Мег помисли, че отново ще припадне. Със сигурност щяха да ги обесят.
— Какво става?
Никога през живота си Мег не се бе радвала на някого така, както в този миг се зарадва на Уил.
— Мислех, че берете къпини — Уил бе доста раздразнен. — На никого от вас ли не мога да разчитам?
Уил не се впечатляваше от титли, нито пък че едно от момчетата в краката му е благородник, а другото — не. За него те бяха две сбили се момчета и той ги разтърва. Сграбчи ги и ги раздели, макар че те продължаваха да замахват едно към друго, готови да се разкъсат на парчета.
— Я внимавайте как се държите! — смъмри ги и ги раздруса.
— Пусни ме… Пусни ме, селянин такъв! — изкрещя Едуард, опитвайки се да си възвърне достойнството.
— Да, такъв съм — потвърди Уил спокойно. — А сега ми кажете какво става тук?
— Те ми откраднаха коня — заяви Едуард, като оправяше жакета си и се отърсваше от прахта.
— Този кон? — попита Уил. — Те откраднаха този кон, който стои тук? Искаш да кажеш, че са ти го отнели?
— Не… Аз… Не беше моя грешка, но паднах на земята.
— Значи са го откраднали, след като те е метнал от гърба си? И къде го закараха, когато го откраднаха? В Лондон? Да извикам ли стражаря да се разправя с тях?
Мег никога не бе обичала Уил повече, отколкото в този момент. Беше толкова разумен. Отнасяше се към момчетата именно като към момчета, независимо кой в каква къща живее.
Младият благородник гледаше съвсем объркано, а Уил го прегърна през раменете с такава лекота, сякаш бе Талис.