— Сега — кажи ми къде живееш.
От сълзите в очите на момчето Мег разбра, че се е загубило.
— Мег! — обади се строго Уил. — Остана ли от говеждото? А от къпиновия сладкиш? Кали, слизай от това животно и го прибирай вкъщи. Всички сме гладни.
Това, което в началото приличаше на бедствие или определено щеше да се превърне в такова, ако бе останало в ръцете на Мег, се превърна в чудесен ден. Първоначалната враждебност между двете момчета се стопи и те проявиха определен интерес един към друг. И двамата бяха изключително горди и не желаеха да си задават въпроси, но подтиквани от Уил, скоро се разприказваха. Талис показа на Едуард дървения си меч. Едуард се засмя, като го видя как дупчи въздуха, и започна да му показва как е правилно да го държи един истински рицар.
Уил остави Мег да насърчава взаимния интерес на момчетата и тръгна да поразпита къде живее неочаквания гост. Доколкото можеше да прецени — на не по-малко от тридесетина километра. Нямаше да е лесно да открие дома му. Отдалечеше ли се някой на повече от десетина километра от родното си място, селяните смятаха, че е обиколил света. Мег ни най-малко не се съмняваше, че Уил ще открие къде живее момчето. След случилото се сутринта тя бе убедена, че Уил може всичко.
След като Уил излезе, Мег забеляза как Талис изучава госта: облеклото, походката, дори на няколко пъти се опита да имитира говора му.
С тъжно лице Кали наблюдаваше двете момчета — чувстваше се изоставена. Но Талис я покани в техния свят, докато седяха в сянката на дървото и пиеха сладкия ябълков сок на Мег.
— Разкажи ни нещо, Кали — помоли Талис.
Усмихната, уверена, Кали започна една от най-хубавите си истории — обмисляше я от дни и в нея имаше дракон, кон и вещица със зелена коса. Но едва започнала, Едуард се прозина:
— Чел съм по-интересни. Баща ви няма ли да се връща? Исках да… да се сбогувам, преди да тръгна.
За нищо на света нямаше да признае, че се готви да попита един фермер как да се прибере вкъщи: Не че някакъв селянин знае къде е богатата къща на баща му, но все пак може да подскаже нещо.
Потънал в собствените си грижи, Едуард не забеляза изненадата по лицата на Кали и Талис. Ала и да я бе видял, нямаше да разбере причината.
Да прочете история, помисли си Кали. Тук само селският свещеник чете. Според него не е хубаво други освен божиите наместници да могат да четат. Четенето изисква много мислене, затова свещеникът чете Библията и обяснява на селяните кое какво значи. Обикновените хора не могат да четат.
— Какво четеш? — попита Кали с прибрани към брадичката колене. — Библията ли?
Едуард я изгледа под вежди. Беше на възраст, когато не можеше да реши дали момичета са добри, или лоши. А това момиче го правеше особено неуверен. Не беше хубавица, а и никога нямаше да стане; лицето й бе прекалено бледо, безцветно, чертите й — обикновени. Косата й обаче, сега сплетена на дебела плитка и метната на гърба, бе възхитителна. Странно как следваше момчето навсякъде; следваше този чернокос Талис, чиито дрехи и говор бяха селски, но държанието му — като на кралски син.
Момичето го следваше, сякаш бе негова сянка: той уж не я забелязваше, ала стига тя да откъснеше поглед от него, той се обръщаше с мрачен поглед. Талис винаги знаеше, кога вниманието й не е насочено към него, дори когато бе с гръб.
Това беше крайно необичайно за Едуард — в неговия дом държаха момчетата отделно от момичетата. А и те го искаха. Кому е притрябвало някое глупаво момиче да се мотае през цялото време наоколо? И защо това момиче е толкова мълчаливо? Момичетата, които Едуард познаваше, бръщолевеха през цялото време. А тази Кали си отвори устата само за да подхване някаква скучна история за летящи животни и вещици. Подобни истории му бяха омръзнали преди години. Сега предпочиташе истински истории за рицари, крале и войни — неща, за които тази малка селянка не е и чувала.
Едуард се канеше да й го каже, но се появи Уил и след малко той вече знаеше накъде да поеме. Не знаеше обаче как да каже довиждане. Не вървеше някак да благодари на селяни, нали? Какво ли щеше да направи баща му при подобен случай?
Едуард възседна коня и изгледа отвисоко четиримата. Установи, че са доста странна група. Възрастните имаха похабения вид на селяни, работили на открито, но децата бяха… Е, облечи ги в хубави дрехи и могат да се явят пред кралицата. Особено момчето (Едуард можеше да си позволи да е великодушен, след като откри, че е цели четири години по-голям от Талис.) Ако Талис е облечен в кадифе вместо в кожа, ще бъде много привлекателен.
Изведнъж Едуард реши, че не го интересува какво би казал или направил баща му; И без друго ще го убие, когато се прибере, какво значение има как постъпва в последните си мигове на този свят?