Мег не обичаше да мисли чак толкова напред, за времето, когато децата нямаше да са „нейни“. Представяше си момента на раздялата много, много далечен; може би когато децата станат възрастни?
А когато станат възрастни, трябва да знаят всичко, което една дама или благородник знаят. Щом Талис иска да стане рицар, трябва да научи всичко нужно на един рицар. И щом Кали иска да се научи да чете — един Господ знае защо й е необходимо, след като нейните истории са къде-къде по-хубави от всичко, което можеш да откриеш в някоя книга, — то Мег ще й помогне да го постигне. Когато Мег се озове в Рая, тя възнамерява да увери Господа, че е направила всичко по силите си, за да помогне на децата да получат най-доброто, което животът предлага.
На Мег й бе нужна цяла седмица, за да измине осемдесетте километра до къщата на Джон Хадли. На два-три пъти се губи, а една привечер скуба кокошки срещу нещо за хапване. Най-после достигна целта си, но почти се разплака от изтощение и отчаяние при вида на стърчащите останки от стария замък след пожара. Затова ли Джон Хадли никога не бе потърсил децата? Нима той и цялото му семейство бяха загинали в пламъците?
Не й хареса идеята да спи в руините — в тях имаше нещо призрачно и зловещо. Колко време след напускането им с Уил бе избухнал пожарът? През онази нощ, преди девет години, Уил й каза, че в замъка и в селото има чума и те трябва веднага да напуснат. Дори не изслуша докрай всичко, което й разправяше, а хукна с бебетата. Не каза и дума, когато през следващите няколко дни Уил обикаляше лихварите и предлагаше нещо (никога не разбра какво) срещу пари, с които купи каруца и ги отведе от селото, където бяха израсли. После купи хубавата ферма за нея и за децата и тя повече не се върна към миналото.
Ако не се бе появило онова момче Едуард, нямаше да се върне в родното си село и сега. Докато лягаше на студената земя далеч от замъка и се готвеше да заспи, тя се усмихна при мисълта за всички, които искаше да види, преди да се върне при Уил и децата.
На сутринта, макар и да не бе спала в легло, се почувства по-добре. Днес щеше да разбере какво се е случило с Джон Хадли и семейството му и ако е възможно, ще се опита да се види с нейно благородие, за да я склони да й даде пари за учител на децата. През последните няколко дни Мег имаше време да обмисли какво ще каже на нейно благородие. Преди да поживее години с Кали и Талис, тя се смяташе за достатъчно умна, или поне толкова, колкото всеки друг, но след девет години с малките палавници се бе научила на някои неща.
Двамата бяха умни и гъвкави като змии; все я заяждаха, погаждаха й номера и какво ли не измисляха с мозъците си, които работеха с бързината на светкавици, за да я подведат и да получат каквото си бяха наумили. Талис бе по-невъздържан. Изпитваше огромно удоволствие да си прави шеги с нея и да се смее гръмогласно, когато тя се хващаше на въдицата му.
Понякога Уил се дразнеше.
— Мег — поучаваше я той, — не бива да смяташ, че всички са добри. Трябва да разбереш, че хората не винаги са това, за което се представят. Понякога дори лъжат, за да постигнат своето.
— Какво значение има? — отвръщаше тя. — Талис не влага лош умисъл, когато поставя жабче в обувката ми или изпразва яйце и го пълни с кал.
— Така е — не се предаваше Уил, — но някои хора го правят с лош умисъл, а ти все вярваш, че всички са с добри сърца.
— Смятам, че на света има повече добро, отколкото зло — бранеше се тя и караше Уил да размахва безпомощно ръце. Истината бе, че нямаше и най-бегла представа за какво й говори. А е толкова лесно да си добър, нали?
Сега се опитваше да си припомни какво й казваше Уил. Днес трябва да е много умна. Не е толкова наивна, колкото смята Уил; още преди години усети, че нещо лошо витае между стените на замъка; ето на — сега стърчи изгорял. Навремето, когато се родиха децата, тя още тъжеше за собствените си бебета. Когато Господи изпрати две други деца, за които да се грижи, не се замисли много-много и им се посвети. Но все пак не можеше да забрави напълно хаоса и гнева на хората тогава.
Заради тези спомени искаше да се види с лейди Алида насаме. Ще й разкаже за хубавата й малка дъщеря (за Мег Кали бе красива като принцесите от историите й) и няма много да споменава Талис, тъй като това вероятно ще натъжи нейно благородие. След като си поприказват, Мег ще вземе парите за учителя и ще се махне — завинаги. Щеше да се закълне, че никога повече няма да безпокои нейно благородие. Тя и сега нямаше да я безпокои, ако не бе необходимостта от учител.
Според Мег подобна договорка е идеална, защото отговаря на желанията и на двете жени. Лейди Алида щеше да узнае, че дъщеря й е щастлива и има кой да се грижи за нея, а Мег щеше да получи парите за учител. После двете жени едва ли щяха някога да се видят — напълно приемливо; освен това нейно благородие щеше да получи уверението — стига да го поиска, — че съпругът й никога няма да чуе за осиновеното момче.