Мисълта й отново се върна към фермата и Мег изпита щастие заради Уил и малките.
— Децата са толкова еднакви, сякаш са две половинки на едно цяло. Ако едното е гладно, и другото е гладно. Каквото поболява едното, поболява и другото. Обичат едни и същи цветове, храни. Имат еднаква температура, и двете обичат… — Поколеба се, докато търсеше подходящата дума. — …обичат да играят роли — обясни накрая.
Алида съсредоточено се опитваше да проумее чутото. Театър, помисли си тя. Показност. Децата обичаха емоциите, които тя се бе научила да потиска.
Мег продължи:
— Понякога не си говорят с часове — например, когато вършат домашната работа, — но ако в този час ги попиташ за какво мислят, ще се окаже едно и също.
Очите на Мег добиха замечтан израз. Най-много на свята обичаше тези деца. Беше сигурна, че няма да иде в Рая, защото от време на време си мислеше, че всъщност е доволна, дето собствените й деца умряха и е имала щастието да прекара дните си с Талис и Кали. Собствените й деца едва ли щяха да бъдат толкова интересни; никога нямаше да скочат върху гърба на голям чер кон и да препускат из околността. Нейната собствена дъщеря нямаше да разказва истории вечер пред камината.
Мег вдигна глава малко рязко, защото виното я замая. Как можа да си помисли, че тази жена има лоши намерения? Сигурно сърцето й е разбито, задето й беше отнета възможността да преживее години с очарователната, възхитителната си дъщеричка. Разбира се, че е жадна да чуе всичко. На Мег не й хрумна, че докато разказва за дъщерята на Алида, всъщност разказва и за момчето, което Алида може би мрази.
— Децата възприемат еднакво бързо и се интересуват от едни и същи неща — продължи Мег, като мислено се похвали как непринудено въвежда темата за обучението. Докато приключи, лейди Алида ще я умолява да наеме учител за дъщеря й.
Глава двадесет и втора
Веднъж започнала, Мег не можеше да спре. През деветте години, през които бе живяла с децата и ги бе обичала, винаги й бе липсвала възможността да говори за тях. И това си каза думата. Никога не разговаряше със съседите за децата, тъй като бяха съвсем различни от техните. На селските панаири — доколкото Уил им разрешаваше да присъстват — Кали и Талис се открояваха силно. Всички инстинктивно разбираха, че не са като другите.
Сега Мег можеше да говори на воля. И точно това правеше. Разказа колко надменен е Талис и как понякога обижда Кали. Талис никога не се сеща да се извини, ако с нещо огорчи Кали, но на вечеря слага най-хубавото парче месо в чинията й. Кали пък му поднася най-хубавото парче хляб.
— И двамата ще умрете от глад, докато си прехвърляте най-хубавото — много пъти им бе казвал Уил. Децата възразяваха и Талис се впускаше в дълги обяснения как той и Кали всъщност не се понасят. Обикновено Кали кимаше, защото и двамата бяха прекалено горди да признаят, че не могат един без друг.
— Невъзможно е да бъдат разделени — продължи Мег. — Не заспиват, ако и двамата не са в стаята и за предпочитане в едно легло. И… — тя се поколеба, като наклони глава замислено — …говорят си един на друг наум.
Засрамено погледна към лейди Алида, по чието лице бе изписан интерес, но и някаква погнуса. Мег реши, че е по-добре да не продължава повече в тази насока.
— Ако единият си пореже пръста, и другият изпитва болка. Плеснеш ли едното дете, другото също усеща.
Децата не бяха споделяли, но Мег помнеше колко предпазливо присядаше Кали, след като Уил бе налагал Талис с кожения колан.
Колкото повече слушаше Алида, толкова повече се разгневяваше. Ето отговорът на молбата й към Господ. А на колко много молби, отправени към Него през деветте месеца на последната й бременност, прекарана повече на колене, не отговори той. Не откликна на искането й за син. Вместо това отговори на молбата й нейното дете да подели душата на детето на онази чуждоземка. Защо, защо не откликна на искането й за син? Нейно момче, което да наследи имотите. Здраво телом и духом момче.
А сега тази сервилна старица й разправя колко мили били децата, колко обичливи и внимателни, как помагали на хората. Алида осъзнаваше, че трябва да я прекъсне, преди да й прилошее.
— Хайде, хайде — обади се тя, — трябва да имат поне един недостатък. Или не са човешки същества?
Гърбът на Мег се изпружи от самата мисъл, че нейните деца не са най-добрите на света.