— Да, разбира се, че имат слабости. Те… — поколеба се, но се сети, че пред нея е майката на Кали и следователно може да й се довери. — Те ревнуват — рече тихо тя. — И двете деца ревнуват.
Алида леко се усмихна:
— Това не е много лоша черта. Ние всички ревнуваме. Ето, пийнете още малко вино. Ако не ми разкажете повече за техните недостатъци, няма да повярвам в техните добродетели.
Прозвуча, логично — та нали само собствената й суета възпираше Мег да разкаже цялата истина за децата на тази жена?
— Ревнуват повече от другите хора. Не е нормално. Талис е по-лошият. Не търпи вниманието на Кали да е насочено към друг. Веднъж дойде едно момче и подари книга на Кали. Талис няколко пъти се ядоса, когато тя я разглежда. Иска цялото й внимание да е съсредоточено върху него.
— А момичето? — Алида не можеше да си наложи да я нарече своя дъщеря.
— Тя… — Мег отново се поколеба. Как да опише най-големия недостатък на Кали? — Тя го боготвори — заяви Мег накрая.
За миг Алида можеше единствено да премига.
— Боготвори го?
Пребледня. Може би момчето наистина идваше от Ада?
— Не — побърза да се поправи Мег, вярно разчитайки ужаса на милейди. — Не искам да кажа, че тя е против Господ. Тя… — Как да обясни? В момента й се искаше да притежава способността на Кали да борави с думите. — За Талис честта има огромно значение. Да, това е думата — чест. През цялото време говори за честта на мъжа и че той не може да лъже!
— А, значи момичето лъже — вметна Алида, добре разбирайки подобна потребност.
— Не — възрази рязко Мег. — Кали не лъже. Тя е изключително честна, но много, много държи на Талис. Държи единствено на него. — Гласът на Мег се сниши до шепот: — Понякога си мисля, че ще продаде душата си, за да го спаси от ужилване на пчела.
Мег разтърси глава в опит да я избистри, за да обясни какво има предвид.
— Те са само деца, нали разбирате? Не е нещо сериозно. Кали е готова да краде сладки за него, а Талис по-скоро би умрял, отколкото да открадне. Моята Кали е добро момиче. Честно. Има страх от Бога… Освен когато не се отнася за Талис. Тогава става истински дявол.
Мег привършваше чашата вино и се смееше. Дори когато разказваше „най-лошото“ за децата, то не звучеше ужасно.
— Уил и аз все трябва да сме нащрек, защото Кали винаги е готова да поеме вината върху себе си. Дали Талис е оставил вратата на плевнята отворена, дали е счупил нещо с дървения си меч или каквото и да било, Кали все е готова да твърди, че тя го е сторила.
— И момчето позволява да я накажат заради неговите простъпки? — попита Алида с усмивка. Ето най-после доказателството, че той е достоен син на Гилбърт Рашър.
— Не, не. Разбира се, че не — възпротиви се Мег. — Талис ужасно се разгневява, когато разбере, че тя е поела вината за неговите провинения. Все я пита как е възможно да лъже и й повтаря, че това е смъртен грях. — Мег се усмихна. — Иначе Кали не лъже. Само заради него. Но той никога не изисква това от нея. Тя обаче твърди, че не може да понесе той да бъде наранен. Твърди, че той достатъчно е опознал болката.
— Че каква болка е опознало момчето? — попита Алида строго. В момента си мислеше, че само тя знае истинското значение на тази дума.
— Не знам, милейди. Повтарям само думите на дъщеря ви. Тя твърди, че Талис е изпитал достатъчно болка и не бива да понася повече. Може би има предвид смъртта на майка му.
Мег не успя да скрие огорчението си, когато го каза. Сподели как все си мислела, че не е била достатъчно добра като майка, затова Кали говори за рождената майка на Талис.
— Значи сте им казали истината за тяхното раждане?
— О, не! Уил твърди, че е по-добре да не знаят… Докато не дойде времето, имам предвид.
В този момент Алида се убеди, че съпругът на старицата знае повече, отколкото казва на наивната си съпруга, но каквато и да е причината за опазване на тайната, тя бе доволна, че децата са несведущи по въпроса. Ако двамата стари хора бъдат убити и ако случайно децата останат живи, няма как да се явят пред нея с претенции за издръжка… или признаване. Не би им хрумнало да се обърнат към нея или към Джон.
Мег се възползва от настъпилата моментна тишина и със замаяна глава спомена причината за дългото си пътешествие и вероятността да си навлече гнева на съпруга си.
— Нуждая се от пари, за да наема учител за тях — изрече на един дъх.
Алида схвана веднага. Ето защо тази жена е тук. Разбира се, и дума не можеше да става Алида да образова момчето. Ако то оцелее от смъртта, която му замисля, тя не желае да му предоставя предимствата, които образованието осигурява. Освен това не иска да се разделя с никакви пари нито за секунда. Беше на път да загуби почти всичко и ставаше все по-чувствителна на тема пари.