Беше прекалено възпитан, за да погледне надолу към неузрялото й тяло.
— При Талис е обратното. Прилича на мъж, но още разсъждава като момче.
Кали се натъжи, а Уил й се усмихна отново.
— Често става така — увери я той. — Не се тревожи, тялото ще те догони и когато това стане, умът на Талис ще е готов. — Той повдигна брадичката й. — Един ден ще те погледне и ще се захласне.
Кали се разсмя при тази мисъл, но тъкмо това я бе крепило в продължение на дни. Ала нищо не я задоволяваше за дълго. Вечно бе неспокойна. Ако седеше, искаше да се изправи; ако бе права, искаше да върви; ако вървеше, изпитваше неописуемо желание да тича. Беше все недоволна. Понякога искаше да се сгуши в скута на Мег; друг път — да я отблъсне.
Най-лошо от всичко бе начинът, по който започна да гледа на Талис. Досега Талис винаги бе човекът до нея. Не можеше да си представи и ден без него. И двамата искаха едновременно да правят едни и същи неща, да посещават едни и същи места. Понякога, докато хранеше зайците, чуваше Талис да я „вика“. Втурваше се на секундата и веднага го откриваше, където и да беше — независимо дали в клоните на дървото или на брега на реката.
Но през последните месеци като че ли можеше само да го съзерцава. Толкова бе хубав. Наблюдаваше го как се движи, как се къдри косата му. В такива моменти понякога усещаше, че кръвта й кипи. Сякаш кръвта й бе прекалено много и не можеше да се побере в тялото.
Талис продължаваше да я гони и искаше да играят както някога, но от време на време, когато я хванеше със силните си ръце и я завъртеше около себе, сърцето й започваше лудо да бие. Това усещане я ядосваше и тя се дръпваше — понякога дори се страхуваше да го хване за ръка, за да не изпита същото.
Сега всичко се промени. Дори спането. Тя и Талис имаха на тавана два дюшека, пълни с перушина, и спяха там от момента, когато можеха да се покатерят по стълбата. Но почти всяка вечер Кали напускаше постелята си и лягаше при Талис. Чувстваше се по-добре, сгушена до него.
Ала преди седем години се появи Найджъл и на спането в една постеля бе сложен край. Той настоя между двамата да се постави завеса, а своя дюшек сложи напречно на техните легла.
Появата на Найджъл промени доста неща в живота на семейство Уоткинс. Мег се възхищаваше на добрите му обноски и изпитваше известен страх от него. Но Уил се държеше с него, сякаш е в изпитателен период и всеки момент може да се превърне в жив дявол.
От самото начало Найджъл обяви, че Кали и Талис са странни. Това не се хареса нито на единия, нито на другия. Никой не беше казвал, че са странни. Селските деца ги приемаха, но те ги виждаха само през пазарните дни и единственото, което им се струваше странно, бе че Кали и Талис не са брат и сестра. Винаги, когато някой наречеше Кали негова сестра, Талис неизменно го поправяше. Същото правеше и Кали.
Когато станаха на десет години, Мег настоя Уил да им поразкаже нещо от истината за раждането им. Все по това време заможен фермер предложи да оженят Талис за единствената му дъщеря. Искаше Талис да отиде да живее при тях и да наследи половината имот при женитбата, а другата — след смъртта му. Тъй като цялото село смяташе, че Талис и Кали са брат и сестра, предложението изглеждаше изгодно. Така съпругът на Кали щеше да наследи фермата на Уил.
Мег не си представяше, че децата ще бъдат разделени, нито пък че ще напуснат нея и Уил. Много твърдо каза на Уил да обясни на децата, че не са брат и сестра и ще останат заедно във фермата (това бе най-многото, което можеше да спомене, за да се разбере, че един ден ще се оженят). При тази новина Талис само кимна, но Кали се засмя щастливо. Той никога не мислеше за бъдещето и за евентуален брак, но не и Кали. Само мисълта, че може да се наложи да живее с друг, а не с Талис, я тревожеше.
Найджъл промени много неща. Обяви, че Кали и Талис не са като другите деца и че иска да ги раздели. Първоначално възнамеряваше да обучава само Талис, но Уил не желаеше да чуе за подобно нещо. На аргумента, че момичетата не възприемат бързо като момчетата, Уил се изсмя и каза, че Найджъл е по-зелен и невеж, отколкото изглежда. След един месец с Кали Найджъл никога повече не отрони дума за невъзприемчивостта на момичетата.
Обучението на двамата не означаваше, че Найджъл не търси други начини да ги раздели. Не желаеше да спят заедно или да тичат с часове сами.
— Не знаете какво може да направят — настояваше той високопарно пред Мег и Уил. В гласа му се прокрадваха тайнствени нотки, сякаш единствено той на този свят имаше представа какво могат да сторят двама здрави млади представители на различни полове, ако са сами.