— Талис, съжалявам. Наистина съжалявам. Разбира се, че няма да ме нараниш.
Чувството й за безпокойство бе изчезнало. Можеше да понесе почти всичко в живота, но не и Талис да е нещастен, когато са заедно. Не се случваше често, ала когато станеше, бе най-скръбното чувство, което можеше да си представи.
Надига се на пръсти — наложи се да се облегне на него за подкрепа, и започна да целува лицето му, или по-точно онова, което можеше да достигне.
— Тали? — шепнеше тя. — Тали, скъпи, любов моя, прости ми.
Той не реагира. И тя положи нови усилия — продължаваше да го целува, обви врата му с ръце. Но той стоеше все така неподвижно. Надигна се от земята и увисна на шията му.
— Никога няма да ме нараниш. Знам го. Знам, че напоследък съм невъзможна, а ти си като светец. Затова ме извини. Наистина нямам представа какво става с мен.
След неколкоминутно умилкване се отдръпна и го погледна. Той продължаваше да стои скован, загледан надалеч, но тя знаеше, че вече не е обиден. Защо тогава не направи както обикновено, когато й прощаваше? Възползваше се от разкаянието й и я придумваше да играят някоя игра: тя е безпомощна жена, а големият силен мъж я спасява.
Той продължаваше да стои с отпуснати ръце. Не я отблъскваше, не й казваше да престане да лигави лицето му, както правеше в редките случаи, когато тя го целуваше.
Повдигната на пръсти — едва докосваше земята, — тя обви ръце около врата му и плътно притисна тяло към неговото. Погледна го. Винаги ли очите му са били толкова тъмни, учуди се тя. А косата толкова черна? И кожата — с такъв необичаен цвят? Сърцето й биеше лудо. Това бе Талис, момчето, с което бе живяла цял живот. Беше й така познат, както слънцето и въздуха, но в момента й се стори най-възхитителното, най-непознатото нещо на света.
— Пропусна едно място — чу го да казва.
— Пропуснах? — изненада се тя. Нямаше представа за какво говори.
— Не целуна цялото ми лице — съобщи той най-сериозно и се наведе, за да й даде възможност да продължи.
До преди миг целувките й бяха бързи, както винаги го бе целувала; целувки на малко момиче — така го възнаграждаваше, когато убиеше паяк заради нея или веднъж, когато удари едно голямо момче, което я дразнеше по особено злобен начин. Тогава от благодарност целуна бузата му няколко пъти. Единственият знак, който Талис даде онзи път, че усеща целувките й, бе, че леко се наведе, за да й е по-удобно.
Той никога не я беше целувал даже след като направеше някои особено добри неща за него, например да поеме домашните му задължения, защото той е заспал под дървото. Талис казваше, че рицарите не целуват момичетата.
— Какво целуват тогава? Конете си? — бе попитала тя подигравателно.
Като чу това, Мег бе вдъхновена за една от рядко находчивите си забележки:
— Рицарите целуват майките си — и наведе глава, за да получи целувката.
Талис бе напуснал къщата, подсвирквайки си триумфално.
А сега същият той почти молеше Кали да го целуне. И тя го стори. Никога през живота се не бе искала нещо така, както в този момент да целуне Талис. Сякаш целият свят изчезна; нищо друго не съществуваше, само те двамата бяха под дървото.
Тя целуна брадичката му с дълги, изпълнени с копнеж целувки, а той сведе леко глава.
Кали долепи устни до неговите — не бе твърдата, намусена детска целувка; устните й бяха меки и леко отворени. От седмици устните на Талис я привличаха. Бяха плътни, харесваше й как се движат, когато говори. Наистина напоследък дори не чуваше какво й говори — така се бе вторачила да гледа как устните му се извиват при всяка дума. Понякога го вбесяваше, защото не го гледаше, когато й приказва, но тя изпитваше необходимост да разкъса връзката между очите си и неговите устни.
Сега усети как той пое дъх при допира на нейните устни до неговите, усети, че тялото му се отпуска, а после силните му ръце я прегръщат. Той непрекъснато демонстрираше новопридобитата си сила — вдигаше я и я завърташе около себе си. Харесваше му да я обръща с главата надолу или да я подмята във въздуха. Така че за нея не бе ново да усеща ръцете му около себе си, а тялото му така близо до своето. Но днес беше по-различно. Днес тя усещаше по различен начин силата му и едрото му тяло.
Днешното усещане от допира на ръцете и на устните му бе необичайно. Нейната неопитност, нейната боязън предизвикваха колебание, но Талис сякаш не изпитваше никакъв смут.
В началото той за миг се отдръпна, погледна я с широко отворени очи, а после съвсем самоуверено сложи ръка на тила й, наклони главата й на една страна (тя винаги се бе чудила как при целуването носовете не си пречат, но очевидно този въпрос не бе занимавал Талис; той някак си знаеше как става) и я целуна.