Казвам, че Нора е като паяк, защото скоро констатирах, че разбира от астрология по-малко от мен дори. Сложила е обявата, за да привлича хора. Всъщност Нора е ясновидка и щом поисках да ми направи хороскоп, предложи:
— А какво ще кажете за един сеанс?
— Готова — отвърнах аз и с тази единствена дума започна всичко.
Глава втора
— Ти не би трябвало да си тук — започна астроложката Нора. — Къде би трябвало да си?
— Пред компютъра?
Все ме избиваше на шеги, но нали тя бе ясновидката, а не аз? Не беше ли редно тя да пророкува къде би трябвало да бъда?
— Ти си влюбена в някого; дълбоко влюбена, но нещо не е както трябва. Нещо пречи на тази любов. Какво е то?
Седях срещу нея в един от редките си пристъпи на мълчание и я наблюдавах. Беше прекалено близо до истината, но дори да ми набиваха клечки под ноктите, нямаше да й помогна. През последните няколко месеца бях обходила прекалено много от така наречените медиуми, които се опитваха да разгадаят моя проблем.
Като начало — не мислех, че тази жена е прочела дори наръчника на гадателя.
Нора не приличаше на врачка. Предполага се, че онези, които гледат на ръце и т.н., си скубят веждите, рисуват ги по лицето си където решат, носят огромни обици и замятат раменете си с евтини шалове в крещящи цветове, Нора не правеше нищо подобно. Имаше миловидно кръгло лице, огромни кафяви очи, тъмни късо подстригани коси, както изискваше модата, и небрежни, но подобаващи на дама дрехи. Изглеждаше нормална и приятна. Ни най-малко чудновата.
Можех да приема, че не е наясно как се обличат врачките, но защо не ми казва каквото казват всички — че ще срещна висок тъмен мъж и т.н. и т.н.
И най-вече тя не биваше да ми задава въпроси.
Поех дълбоко дъх:
— Не знам какво пречи, но знам че не съм влюбена в никого.
Гласът ми бе пълен със сарказъм. Обилната терапия през последните няколко месеца ме убеди, че не мога да съм влюбена в човек, който не съществува. И освен това ми стана неприятен подходът на Нора, начинът й да ми съобщи не че ще срещна мъж и ще го обикна, а че вече съм влюбена. Знаех, че не е вярно. В живота ми нямаше никакъв мъж, поне никакъв от плът и кръв. Реших, че тя е най-лошият медиум, на когото съм попадала.
Твърде раздразнена, че ме прави на будала — знаех, че трябва да настоявам за правата си и да поискам обратно парите си — заприбирах нещата си и се готвех да си тръгна.
— Много благодаря — заявих с доста неприятен тон, — но…
— Ти не знаеш, че го обичаш, защото още не си го срещнала.
Седнах отново. Сега вече имаше някакъв напредък. Сега вече се приближавахме към високия тъмен непознат. И, което беше още по-добре — привлекателният непознат беше предварително обикнат. Може би беше мъжът, който ще извади Джами от ума и сърцето ми. И може би Нора все пак си разбираше от занаята.
— Кога ще срещна този мъж? — попитах, защото бях наясно как се играе тази игра.
Нора продължи да седи и да ме наблюдава, без да пророни дума; наблюдавах я и аз. Слава Богу, че не й плащах на час.
— Извинявай — промълви тя и погледна настрана. — Просто се зачетох в мислите ти.
Това изявление замая главата ми. Какви ли бяха мислите ми? Можеше ли да чете мислите на всеки по всяко време? Какво се въртеше в хорските глави? Можеше ли да седи до някой тип в автобуса и да разбере, че замисля убийство. Сигурна бях, че си заслужава да се напише за това.
Но същевременно се съмнявах, че някой е способен да чете чужди мисли.
Докато чаках, Нора прекара ръка по лицето си (едно доказателство, че не се гримира, за което й завиждах; косата и кожата ми са толкова бледи, че ако съм без грим, приличам на заек).
— Ти си много нещастен човек.
Рязко си поех дъх. Никой никога не ми беше споменавал подобно нещо. Бях преуспяваща, самоуверена, хубава, умна и т.н. Въобще бях всичко, което се бях надявала, че ще бъда.
Погледнах Нора възмутено.
— Аз съм доста преуспяваща писателка.
По дяволите! — помислих си. Основно правило бе никога да не казваш нищо на медиумите; нека те ти кажат каквото могат.
— В живота парите не означават нищо — поясни Нора. — Нито пък успехът. Може да си царица и пак да не направиш нищо с живота си.
Британското кралско семейство е доказателство, нали?
— От какво се състои успехът? — попитах аз, като изоставих сарказма, за да чуя и нечие друго мнение.
— Да даваш и да получаваш любов — отвърна тя.
Любов, помислих си аз. Любовта е нещо, за което пиша. Особено да дариш любов на някой мъж. Но в момента не разполагах с мъж от плът и кръв, когото да обичам.