Талис усещаше сълзите на мъжа по врата си, но самият той не изпита желание да се разплаче. Единствената му мисъл беше: сега започва. Започва истинското му предназначение в живота.
Джон се отдръпна от Талис, за да го огледа по-добре, да погали лицето му, да усети чистата млада кожа, къдриците. И докато Джон докосваше момчето, животът сякаш отново се върна в него. От години, по-точно шестнадесет, искаше да умре. Не виждаше причина да живее. А сега, чрез досега с това красиво момче, животът отново добиваше смисъл.
Талис се усмихваше щастливо, докато Джон го изучаваше с ръце, сякаш бе току-що купен кон. Ухилен, Талис огледа мъжете наоколо — някои намръщени, други полуусмихнати, трети гледаха с недоумение.
Изведнъж Джон се обърна.
— Трябва да се качваме на конете. Така и така няма да се приберем преди мръкнало. Хю, дай коня си на сина ми.
През цялото време Кали, Мег, Уил и Найджъл стояха безмълвни. След всяка изречена дума Мег се вкопчваше все по-здраво в Уил. Самият Уил въпреки усилията си чувстваше, че му прилошава само при мисълта да се раздели с Талис. До този момент не съзнаваше колко силно обича момчето. Талис, с неговото чувство за хумор, с променливите му настроения, с постоянното изискване за внимание, дори с цялата си непохватност, бе всичко за тях.
Найджъл по-скоро би умрял, но не би признал — защото непрекъснато подчертаваше, че е над фермерското семейство, — обаче истината беше, никъде не са го хранили по-добре и никъде не се бяха отнасяли по-уважително, отколкото тук. И независимо от резервите, които имаше спрямо учениците си, техният дух за живот бе заразителен. Те бяха двамата най-обични младежи, които бе срещал. А сега всичко свършваше.
Кали, втрещена от събитията, не помръдваше. Радваше се за Талис. Да, да, да, повтаряше си тя. Много, много се радваше за него. Точно това искаше той; заслужаваше го. Може би някой ден ще отиде да го види как изглежда в доспехи. Може би някой ден той ще ги навести във фермата, за да го видят всички как изглежда.
При тази картина тя си представи как, облечена в парцали, останала без храна, събаря плевнята греда по греда, за да осигури дърва за огрев през зимата. Представи си как Талис се завръща, за да обяви, че животът му без нея е нещастен, вярно — охолен, но нещастен, и кани всички да живеят при него.
Талис се отдръпна от мъжа, който твърдеше, че му е баща, и заяви колкото се може по-любезно:
— Не, сър. Не мога да оставя семейството си.
Никой не проговори. Някои от по-възрастните мъже се усмихнаха — колко идеализъм демонстрира момчето. Идеализмът обаче не е от особена полза при зимния студ и, разбира се, момчето няма представа от какво се отказва като отхвърля предложението на негово благородие за закрила.
Макар Талис да си даваше вид, че всеки ден отказва предложения да живее като благородник, Кали прекрасно съзнаваше какво изпитва той. Беше изплашен и несигурен. В момента чувството му за чест, което никога не го лъжеше, и силното желание се бореха у него.
Тя пристъпи мълчаливо и застана до него. Не го докосна, но знаеше, че толкова близкото й присъствие ще му вдъхне кураж. Двамата заедно бяха далеч по-силни, отколкото поотделно.
Мислено го окуражаваше да е спокоен и разумен. Мег бе казвала хиляди пъти: „Талис е силен, защото Кали вярва, че е силен.“
За момент Джон изглеждаше озадачен; не можеше да схване отговора. Вероятно объркването му се дължеше на скорошната среща със смъртта, умът му като че ли още бе замъглен. Бе открил сина си, а той отхвърляше предложението му.
От дълги години Хю Келън служеше при Джон; пристигна малко след фаталната нощ. Бе слушал много как Джон най-после се сдобил със син, а този син му бил отнет от пожар. Много се говореше за онази нощ и за всички последици за господаря и господарката. Хю знаеше, че сега Джон не е какъвто някога е бил.
Това ли е синът на Джон? Момчето, загинало в пламъците? Тези дебели фермери ли го бяха откраднали тогава? Защо не бяха върнали момчето, когато опасността е преминала? И кое е това момиченце, застанало толкова близо до привлекателното момче? Приличаше на руса сянка, сякаш беше част от него.
Зад гърба си Хю дочуваше ропота на рицарите. Предприеха най-обикновен излет, който едва не се превърна в трагедия, а сега настъпваше пълна мистерия. Най-добре всички да седнат на масата, помисли си той. Малко вино и хубаво месо чудесно ще успокоят хората.
Пристъпвайки напред, Хю сложи ръце на раменете на Талис.
— С това момче може да се гордее всеки. Разбира се че ще дойде с нас, господарю. И момичето също.