Джон изгледа неодобрително момичето и за пръв път през живота си изпита ревност. До този момент никога не бе искал толкова много да притежава нещо, че да не е готов да го сподели с друг. Но сега искаше това момче. Искаше Талис, както никога не бе искал нищо през живота си. И го искаше само за себе си. На Джон не му харесваше, че Талис толкова често говори за онзи фермер Уил Уоткинс, сякаш онзи имаше някакво особено значение за света. Не, на Джон не се нравеше споменаването на Уил; нито пък възприемаше как момичето следва Талис навсякъде.
Без да се задълбочава повече, Джон реши да ги раздели при първа възможност.
Кали и Талис погледнаха към къщата и зяпнаха от страхопочитание.
— Виждал ли си някога подобно нещо? — прошепна Кали.
— Никога. Не съм си представял, че една къща може да е толкова голяма.
Последните шестнадесет години Джон бе прекарал в трескаво строителство. Бе вложил всяка капчица енергия в изграждането на къщата. Тя заместваше неговото семейство, тя бе основанието му да живее. Независимо от многобройната челяд, за него животът бе пуст. Не се интересуваше от дъщерите си, ненавиждаше хилавите си синове. Затова се постара да остави нещо значимо след себе си.
Каменната къща бе във формата на буква Г. Отвън бе изключително солидна. Криеше няколко малки, но функционални и красиви вътрешни двора. Имаше дворове за прислугата, към кухнята, един — само за членовете на неговото семейство и един обширен пред парадната порта.
Близо до къщата се издигаха по-малки сгради от същия сив камък. И навсякъде щъкаха хора — мъже със сърпове, жени с къдели вълна; всички изглеждаха бодри и работливи.
Следвайки примера на Джон, Талис и Кали слязоха от коня и подадоха юздите на момчетата, които чакаха. Конярчетата с любопитство оглеждаха новодошлите — не бяха облечени като благородници, а яздеха вран кон. Ако не друго, това, че Джон се усмихваше, само по себе си ги удивляваше.
— Хайде — подкани Джон ласкаво Талис, докато той и Кали бавно пристъпяха през двора и оглеждаха триетажната сграда. Стъклени прозорци им намигаха на слънцето и тук-там се забелязваха любопитни лица да надничат към тях.
Влязоха в изумителна зала с величествен дървен таван. Гипсовите стени бяха покрити с всевъзможни оръжия и доспехи, напълно годни за употреба, ако се наложи.
Беше пълно с маси, отрупани с най-различни ястия, а богато облечени хора се смееха и приказваха, докато се хранеха. В единия край на залата върху подиум бяха разположени два резбовани стола. На по-малкия седеше жена, очевидно някогашна красавица, но сега състарена. На по-големия седеше младеж, може би малко по-голям от Талис. Беше висок, със слабо лице, недоразвит. При вида на баща си всякакво удоволствие изчезна от лицето му.
Много скоро присъстващите спряха да се хранят. Джон Хадли нямаше славата на щедър човек. Искаше хората да се връщат бързо към работата, след като хапнат. В негово отсъствие всички бяха много по-спокойни.
Сега не можеха да повярват, че виждат такава радост по лицето му. С широки крачки пристъпи към стола на съпругата си — двамата му синове седяха от двете й страни. Джон дори не поздрави момчетата, които гледаха към баща си, сякаш молеха да бъдат забелязани. Множеството видя как лейди Алида протегна ръка и докосна ръкава на по-големия. Джон никак не се интересуваше от двете момчета, но майка им ги обичаше безкрайно много.
— Виж, жено — гласът на Джон наподобяваше изпълнител от панаир, който обявява появата на магьосника, — открих истинския ни син.
Отстъпи назад и всички видяха Талис и Кали, застанали в средата на залата.
В Англия класите се делят по всякакви признаци: облекло, къщи, дори храна. Който можеше, си позволяваше да яде най-скъпите неща: месо и захар. Горните слоеве на обществото се разграничаваха от по-ниските по това, че по възможност никога не хапваха зеленчуци; тях ги ядат селяните и животните. Да се храниш със сурови плодове означава, че нямаш възможност да ги приготвиш в захарен сироп. Черен хляб, в който личат трици, говори, че се ограничаваш до най-лошокачественото зърно.
Къщата на Хадли бе богата и обитателите й се хранеха с месо, бяло брашно и обилно подсладени сладкиши. В резултат всички патеха от онова, което в Европа се наричаше заболяване на англичаните — почернели, разклатен, загниващи зъби. Никакво усърдно миене не можеше да заличи следите от прекомерните количества захар.
Кали и Талис бяха израснали във ферма. Бяха свикнали да ядат главно зеленчуци, малко месо и плодове, които беряха направо от дърветата. Захар вкусваха така рядко, че почти не познаваха вкуса й. Към този режим на хранене се прибавяха активни физически занимания — тичане, катерене през огради, гонене на кокошки.