Най-малката (която Кали доста хареса) възрази, че Едит би приела мъж с едно око, една ръка и без крака.
— А ти? — полюбопитства Кали.
— Мм — замисли се Дороти, — бих искала да има поне един крак.
Кали се разсмя, а Едит се спря да ги смъмри, че се държат несериозно.
Веднъж Кали дочу дрънченето на мечове и незабавно се насочи натам, но Едит с изненадваща бързина й попречи.
— Дамите не общуват с мъже, ако са без придружителки.
— Можем да отидем всички — предложи с надежда Кали, което накара Дороти да се разхили.
До третия ден Кали имаше чувството, че ще се пръсне. Разбира се, че железният корсет, който й надянаха дъщерите, й пречеше да се чувства добре. Когато за пръв път усети железните обръчи да се затягат около ребрата й, почти припадна. Подпря се на перваза на прозореца, за да не загуби равновесие, и успя само да промълви:
— Защо?
Дороти веднага разбра какво има предвид — защо й слагат корсет, когато няма форми, които да обуздава.
— Всички ги носим — обясни Дороти. — На шестнадесет и аз нямах нищо, но само след три месеца всичко напъпи. — Тя погледна доволно към бюста си. — Не се тревожи. И ти ще станеш като нас.
Кали се готвеше да отговори, че няма причина да я сравняват със себе си, защото не им е сестра. Тя е дъщеря на някакъв Гилбърт Рашър — човек, за когото никой не иска да говори. Но когато погледна петте неомъжени дъщери на Джон Хадли, трябваше да признае, че прилича на тях. Бяха слаби и руси като нея. Дори двете момчета, които зърна първия ден, приличаха на нея. А Талис, който им се падаше брат, приличаше на черен бик, пуснат сред стадо овце.
— Защо? Защо? Защо? — повтаряше Дороти. Надвесена на прозореца, тя наблюдаваше какво става долу на двора. Беше на осемнадесет и неомъжена. Както впрочем и четирите й по-големи сестри. Баща им отказваше да им даде зестра. А никоя не бе достатъчно красива, за да я вземат без зестра.
До Дороти стоеше Джоана — двадесет и шест годишна, най-безлична от сестрите. Заплашваше, че ще избяга с някой от градинарите. В момент на смелост го съобщи на баща си. Джон я бе погледнал и казал:
— Само да не е момчето на главния градинар.
Джоана бе побягнала от стаята разплакана.
— Той е най-красивото същество, което някога съм виждала. Кръвосмешението наистина ли е смъртен грях?
— Джоана! — смъмри я Дороти, опитвайки се да се прави на възмутена, но всъщност едва се сдържаше да не се засмее.
Кали се приближи до прозореца и също надникна. Видя долу Талис, с лъскав меч в ръка, да се дуелира с два пъти по-едър и по-възрастен от него мъж. Талис се стараеше с всички сили да събори мъжа, докато Джон, яхнал кон, наблюдаваше двубоя с леко намръщено лице.
— Май татко не е особено доволен от него — отсече Едит, която също наблюдаваше какво става. — Чувам, че макар да е едър, не е много силен. Филип го повали от коня вчера.
Говореше за болнавия си по-малък брат.
Само при вида на Талис коленете на Кали се подкосиха. Душата й сякаш литна да стигне до него. Двата дни й се бяха сторили като двадесет години. Той не само й липсваше. Имаше чувството, че някой я е разделил на две и е взел половината, където е сърцето й.
Като че ли разбра, че го наблюдава — а това бе точно така, — Талис се обърна и я погледна. Макар вече да бяха напълнили главата й с всякакви щуротии как трябва да се държи една дама, Кали пренебрегна всичко, наведе се колкото се може по-напред — за малко да падне — и се разкрещя:
— Тук съм! — махаше му тя. — Ето ме!
Съвсем недопустимото за една дама крещене на Кали накара живота в имението Хадли почти да замре. Откакто пристигна, малцина бяха чули момичето да си отвори устата; много лесно можеше да се забрави присъствието й.
Джон се раздразни, че скъпоценният му син се разсейва от бледото момиче, и реши да я смъмри на вечеря. Но Джон не бе подготвен за промяната в Талис, когато чу гласа на момичето.
Талис се обърна да погледне Кали, а Хю Келън — каленият рицар, с когото се бореше (мъжът не срещаше никакви трудности да отбива неточните, слаби, неловки нападения на Талис) се насочи към гърба му. Възнамеряваше да покаже на хлапака, че не бива да се разсейва с момичета, когато се занимава с важни неща в живота.
Но Талис знаеше, че Кали го наблюдава, и щом мъжът се насочи към него, рязко се извърна и с точен удар атакува рицаря и го отблъсна. Само след секунди мъжът бе проснат по гръб, а мечът на Талис опираше в гърлото му.
Вечно готов да се изфука, Талис сложи крак върху гърдите на мъжа и вдигна ръка към небето, като през цялото време гледаше Кали, която моментално започна на му ръкопляска.