Кали я послуша. Не се обърна да погледне Талис — той вече бе поел нагоре. Сърцето й биеше забързано, краката й се подкосяваха от желание да го докосне, да поговори с него, да го погледа, но си наложи да продължи да слиза.
Зад гърба й Дороти прошепна на Джоана:
— Така ли се чувства влюбеният?
— Не — отвърна Джоана. — Не мисля, че тези двамата са влюбени.
Дороти — момиче с романтична душа — изгледа сестра си ужасена. Повече от всичко на света тя мечтаеше да е влюбена.
— Не са влюбени? — повтори невярващо Дороти.
— Мисля, че между тях съществува нещо друго; то не е любов. Не знам дали е от Бога или от дявола, но съм сигурна, че не е естествено.
Недоволна, Дороти се начумери и последва сестра си по стълбите.
Тихичко, за да не обезпокои двете момичета в леглото, Кали стана, взе дрехите си и се отправи към тоалетната. В малкото каменно помещение успя да се облече, без да я чуят. После безшумно напусна стаята, слезе по задното дървено стълбище към кухнята и излезе навън.
Изчака достатъчно дълго другите в леглото да заспят. Чакаше и знаеше, че Талис ще бъде там.
Когато той пристъпи иззад дървото, макар да бе като сянка, тя не се поколеба. Повдигна тежките си поли и се втурна към него с единственото желание да се притисне до тялото му.
Но Талис даже не я прегърна. Просто я хвана за ръка и хукна, а Кали се стараеше да не изостава, докато заобикаляха сгради, постройки, дървета и поеха по пътеките в градината. Не знаеше накъде я води и не се интересуваше. Искрено се надяваше, че я отвежда на края на света, където и двамата щяха да скочат; а ако земята е кръгла — ще тичат безспирно в кръг. Само никога повече да не бъдат разделени; а какво друго ще стане, не я интересуваше.
Отведе я до място, което тя дори не подозираше, че съществува; стар изгорял замък, от който все още стърчаха две кули. Стените бяха почернели от пожар, а по земята се валяха греди. Очевидно селяните отмъкваха каменни блокове, за да си строят къщи.
Талис, здраво стиснал ръката на Кали, тичаше нагоре по стари, изтъркани, хлъзгави стъпала. За момент тя загуби равновесие и щеше да полети надолу, но той я задържа, опря я на стената и залепи гърба й с тялото си към каменната повърхност.
Тази нощ е различен, помисли си тя. По-различен от всякога. Последния път, когато бяха заедно сами, се целуваха, а ръцете му се прокраднаха под полите й. Сега притисната към стената толкова дълго, усещаше дъх му върху лицето си, а черните му очи я пронизваха; усещаше как бие сърцето му.
Кали усети как тялото й се отпуска, докато се обляга на него, а устните й се приближават към неговите, в следващия миг той се засмя, сграбчи я за ръката и започна да я тегли нагоре по стълбите, докато стигнаха до стара дъбова врата, заключена с ръждясал катинар.
Обърна се и съзря разочарование по лицето й. Но само с един ритник изби прогнилите дъски. Старата врата се повали на пода и Кали се засмя възторжено, а Талис я взе на ръце. Излязоха на голяма тераса. На широкия парапет, където в стари времена е стояла нощната стража, той я повдигна и я завъртя; тя отметна глава и се заля от смях.
Талис също се засмя, после свали диадемата й. Тя тръсна глава, а той прокара ръка през освободените й коси и ги разпиля по тялото й. Повей на вятъра ги поде и забули с тях и двамата в смълчаната лунна нощ.
Непринудено, естествено той я прегърна и започна да я целува нежно и сладко; изведнъж се отдръпна, а на лицето му се изписа учудване.
Повдигайки се на пръсти, Кали искаше да продължи да го целува, но той не й позволи.
— Какво е това? — попита Талис и продължи да опипва корсета под роклята.
— Желязо — отвърна тя, като съзнаваше, че в този миг е по-щастлива от когато и да било.
Само за две минути Талис развърза връзките на гърба на роклята й — същите онези връзки, които й създадоха такива неприятности в тъмната тоалетна. Нежно смъкна роклята през раменете й и освободи гръдния кош и ребрата й от корсета.
Като държеше чудноватия предмет с протегната ръка той се канеше да го изхвърли долу в отдавна пресъхналия ров, но Кали запротестира.
— Не! Едит ще ме убие, ако го загубя.
Талис само се изсмя и в следващата секунда корсетът прелетя над бойниците и изчезна. Кали притича до стената и го видя как пада. В това време той метна над главата й и диадемата. И тя се понесе във въздуха.
— Идиот такъв. Ще си имам неприятности заради това.
Той мълчеше. Извърна се да го погледне. Мислеше, че няма изражение по лицето на Талис, което да не е виждала, но това сега наистина никога не бе виждала. На лунната светлина тъмните му очи изглеждаха черни и блестяха по непознат начин. За част от секундата почти се изплаши от него. Изглеждаше така възрастен. Това не е момчето, което я бе гонило през къпиновите храсти, а мъж, който я гледа, както се гледа жена.