Страхът на Кали трая само миг. Тя скочи и се метна на врата му, устата й се впи в неговата. Роклята й, смъкната до кръста, едва се крепеше на слабите й бедра и почти падна, а отдолу носеше само тънка ленена риза.
Дали от нейното връхлитане или от неговите емоции, но се озоваха на земята върху протърканите каменни плочи. Ръцете и устните им се изследваха — търсещи, жадни, развълнувани… ненаситни.
Кали нямаше никакво намерение да спира онова, което се случваше между тях. От месеци се усещаше неспокойна; наблюдаваше тялото на Талис и то я вълнуваше. Гледаше бедрата му, когато върви, силните мускули на гърба му, които се стягаха, докато помагаше на Уил да избутат каруцата от калта, раменете му, когато се разсъбличаше до кръста, за да измие потта. Кали почти припадаше, съзерцавайки тази красота.
Сега докосваше всичко, което бе наблюдавала. Не изпитваше свян или задръжки; нямаше чувството, че не бива да го прави. Талис бе неин; принадлежеше й повече, отколкото собственото й тяло, и имаше по-голяма нужда от него, отколкото от всичката храна или вода у на света.
Когато ръката й се намести между краката му и той изстена, Кали го усети с душата си. Не само сърцето й биеше лудо; цялото й тяло се тресеше неудържимо. Искаше да усети кожата му върху своята и започна да дърпа дрехите му.
— Не, Кали — успя да продума той. — Не.
Кали не му обърна внимание и постави ръце под ризата му, върху голата топла кожа, а устните й търсеха неговите.
— Не! — почти извика той и с бързо решително движение се откъсна от нея. Застана с гръб към бойниците, развълнуван от обзелото го силно чувство. Дори на лунната светлина Кали виждаше, че е зачервен.
Седнала на камъните, без да го изпуска от очи, Кали едва дишаше, камо ли да мисли.
— Тали — прошепна тя и протегна ръце към него.
Нямаше да й устои, ако продължава да го гледа така. Обърна й гръб и плъзна поглед наоколо, но сърцето и мисълта му бяха с нея. Усещаше как го желае, колко е готова за него. Дълго стоя така, втренчен в тъмната нощ — изчакваше тялото му да се успокои, искаше тя да не го изкушава така. В него се бореха благородното чувство и силното желание.
През последните седмици много неща се промениха. Всичко се промени. Във фермата мечтаеше за онова, което смяташе, че му принадлежи по рождение. А сега когато го имаше, мечтаеше единствено за Кали. Дори пред себе си не искаше да признае как се чувстваше през последната седмица, когато не бяха заедно. Кух, изцеден, слаб. Какъв рицар ще бъде, ако тя не е до него?
А сега, вече син в тази богата къща, как може да я има, без да бъде наказан от баща си? Как ще се грижи за нея? Как ще й осигури дом?
За миг се изкуши да я хване за ръка и да се върнат при Мег и Уил. Понякога си мислеше, че появата на Джон Хадли е най-ужасното, което можеше да им се случи. Но това е абсурдно. Сега има възможност да осигури на Кали всичко. Щеше да й осигури дом. Не иска тя да се съсипе от работа и да изглежда като старица, преди да е навършила тридесет. Иска тя да има най-хубавото, което светът предлага.
Обърна се отново към нея и й се усмихна, но забеляза, че тя е на път да се разплаче. Познаваше я добре и знаеше, тя си мисли, че той не иска да я докосва. Само ако имаше представа колко всъщност я желае. До тази седмица не си бе давал сметка, че тя е всичко за него. Искаше да е рицар, за да се гордее тя с него; мечтаеше за богатства, за да може да й осигури всичко, което пожелае. Всичко бе за нея.
Той не бива да я лишава от онова, което няма право да вземе. Сигурен е, че Кали с радост ще му го даде. Дори да я предупреди, че ако продължат, може да й навлече позор и да се окаже, че носи неговото дете, тя не би се смутила. Съзнаваше също, че Кали очаква той да разреши проблема. Не се съмняваше, че е готова да живее с него и в коптор; парите не означават нищо за нея. Но той е наясно, че би умрял, но не и да допусне тя за се труди като селянките и да се състари, без да се е порадвала на живота.
Трябваше да се погрижи за правното и практическото уреждане на нещата, преди да откъсне така желания плод. Иначе нямаше право на онова, което тя му предлага; няма право на наградата, ако не е свършил работата. Чувството му за чест не позволява да вземе нещо, което още не е заслужил.
— Не ме гледай така.
Възнамеряваше да прозвучи небрежно, но гласът му бе умоляващ, изпълнен с всичко, което изпитваше към нея. Тя нямаше представа колко е красива на лунната светлина; очите й бяха огромни и изпълнени с копнеж, а сребърната светлина на луната се отразяваше в тях.