— Какво има? — попита тя.
Талис мразеше да си признава слабостите. Как да се издаде, че му липсва. С всеки изминат миг, всеки ден разбираше, че се нуждае от нея повече, отколкото някога е предполагал. Какво означава един триумф за него, кое научено е важно, ако тя не е там да сподели радостта му. Не, не само да я сподели. Ако не е там, за да го постигне заради нея. Защо ще си дава труда да става рицар, ако Кали няма да е там, за да завърже своя шал на доспехите му?
Другите мъже като че ли вършат подвизи, без да се нуждаят от хубави момичета. Сякаш са доволни, че постигнат нещо заради самите себе си. Вярно, приятно им е да ги гледат момичетата, но не се нуждаеха от тях, както Талис се нуждае от Кали.
По-рано Уил се сърдеше, защото понякога не изпълняваха домашните си задължения, ако двамата бяха разделени.
— Вие сте като две половинки — разсърди се той веднъж. — Трябва непременно да сте двамата, за да стане един човек.
Това ли не е наред с него? Нима е само половин човек, а другата половина е Кали? Дори на него му прозвуча много нелепо. Подобно нещо не е възможно.
— Кажи ми — настояваше тя, — кажи ми какво не е наред.
Не можеше да събере сили да й разкрие какво мисли. Искаше Кали да го смята за най-силния, най-смелия човек на света. Тя трябва да се обляга на него, не обратното.
— Я ми кажи истината за тези момичета — смени темата той. — Щастлива ли си с тях?
Съзнаваше, че гордостта му пречи да сподели какво го тормози, но все пак отговори:
— Едва ли може да се нарекат момичета. По-скоро застаряващи жени, които искат мъж.
Само дето не уточни моя мъж.
— Така ли? Тогава може би аз трябва…
Тя го сръга в ребрата, преди той да успее да завърши изречението, което го развесели.
— Не ти харесват — подсказа той.
— Те не ме харесват — поправи го тя.
Той се засмя.
— Как е възможно? — попита той напълно искрено. За него Кали бе забавна, интелигентна и находчива; беше най-добрата компания на света; винаги знаеше кога да проговори и кога да замълчи.
Докато мислеше за нея, така, както бе в ръцете му, той я целуна по врата, по ухото, но само след секунди разбра, че трябва да спре. Опитвайки се да се върне в невинното детство, започна да я гъделичка. Но въртенето й в скута му направи такива неща с тялото му, които дори целуването не бе сторило.
— Каласандра… — прошепна той измъчен.
Кали започна да му разказва за сестрите Хадли.
— Всъщност проблемът не е, че не ме харесват. Те са по-скоро безразлични към мен. О, Тали, те са толкова отегчителни.
Вниманието на Талис все още бе погълнато от нейното тяло и той не я слушаше, но Кали вече бе разработила план. Както винаги обаче, беше наясно, че идеята трябва да изглежда негова.
— Вината е твоя — обяви тя и тази декларация изцяло привлече вниманието му. Като всички мъже, и той поемаше отговорност за грешките си само ако беше неизбежно.
— Моя? Какво съм направил, та тези жени да не гледат на теб с добро око? Не, Кали, сигурно ти си сторила нещо, което ги кара да се държат така с теб.
— Смятат, че съм образована като мъж.
Талис се изсмя подигравателно.
— Ти? Като мъж? Да не би да знаеш как се борави с меч или кама? Ти си толкова крехка, че няма да издържиш тежестта на доспехите, ако се наложи да ги сложиш.
Кали настояваше на своето:
— Понеже съм била с теб толкова много години, не се чувствам добре с момичета. Говорят си за такива идиотски неща като дрехи или клюки. А аз съм свикнала на твоите приказки за политика и философия и въобще… За важните неща в живота.
За момент Кали се усъмни, че той ще се хване на този номер. Можеше да се изсмее и да й припомни, че никога не са говорили за политика или философия; говореха главно за дрехи и гадаеха какво става в кралския двор.
Точно сега честността щеше да провали всичко. Тя мечтаеше той да я отдели от тези жени. Искаше да са заедно и ако Талис бъде подтикнат да го направи, защото тя има нужда от това, щеше да премести планини, но да го постигне. Ала ако му споделеше истината — че има чувството, че без него ще умре, — той може да я смъмри, че се държи несериозно и в името на „дисциплината“ по-добре да остане при жените.
— Нищо не научавам — продължи да нарежда тя.
А всъщност си мислеше: без теб не искам да уча нищо.
Известно време Талис не се обади. Смръщен, обмисляше проблема. Отначало не знаеше как да постъпи, но видя изход. Ако помогне на Кали, не се налага да й признава, че умира без нея, че неговата енергия, волята му за живот отслабват, ако тя не е до него.
— Ще дойдеш при мен — отсече решително той. — Ще бъдеш близо до мен. Човек трябва да се научи да живее.