Рат-Финир не беше единственият жрец в този град, домогнал се до Ранга на скиптъра. Разликата беше в следното: макар Рат-Финир да имаше тази амбиция — да коленичи пред наметалото от глиганска кожа и покорно да приеме древната титла дестраянт, свободна от толкова време — Карнадас вече я беше придобил.
Карнадас можеше да постави Рат-Финир на мястото му само като разкрие своето положение в смъртната йерархия. „На мястото му? Бих го лишил от власт кучия му син само с едно махване на ръката.“ Но Брукалаян му бе забранил да направи това тъй сладко разкритие. Не можеше да бъде склонен Смъртният меч. Не е подходящ моментът, беше му казал. Жътвата ще е нищожна от това. „Търпение, Карнадас, ще му дойде времето…“
Не беше лесно да го приеме…
— Добра ли е тази нощ, дестраянт?
— Ах, Итковиан, не можах да те видя в тъмното. Глиганската буря е това. Е, откога стоиш тук, Щит-наковалня?
„От колко време си държал под око своя Върховен жрец, студен и затворен? Мрачни Итковиан, дали ще разкриеш някога истинския си нрав?“
Не можеше да разгадае изражението му в тъмното.
— Само от няколко мига, дестраянт.
— Сънят ли те отбягва?
— Не и когато го търся.
Карнадас кимна бавно, загледан в плетената ризница на Щит-наковалня, в сивата промазана пелерина, в тежките ръкавици, черни и лъскави от дъжда.
— Не забелязах, че утрото вече е близо. Да не би да очакваш, че ще те няма дълго?
Итковиан сви рамене.
— Не, ако наистина са прехвърлили голяма сила. Все едно, разрешиха ми да изведа само две крила. Ако се натъкнем обаче само на разузнавателни отряди, първият удар срещу Домина ще бъде нанесен.
— Най-сетне — отвърна дестраянтът и изкриви лице при поредния вой на вятъра през бойниците.
Замълчаха.
Накрая Карнадас се окашля и попита:
— Е, и какво, ако мога да попитам, те доведе тук, Щит-наковалня?
— Смъртният меч се върна от съвещание. Желае да говори с теб.
— И си седи търпеливо, докато ние си бъбрим тук?
— Предполагам, дестраянт.
Двамата Сиви мечове заслизаха по хлъзгавите стъпала между вадите, стичащи се покрай каменните стени от двете страни. Стълбището стана по-широко чак на третата извивка. До пристигането на отряда им тази казарма беше стояла съвсем необитаема почти цяло столетие. Мразът, просмукващ се през дебелите стени на старото укрепление, надмогваше всякакви опити да бъде прогонен. Това беше една от най-внушителните постройки в Капустан и по време на строеж предшестваше цитаделата на Дару — носеща сега името „Хомота“ и приютила Съвета на маската — както и всички останали сгради, с изключение на двореца на принц Джеларкан. „А този дворец не е вдигнат от човешки ръце, със сигурност. За това съм готов да се закълна в четинестата гърбица на Финир.“
Щом слязоха на приземния етаж, Итковиан бутна скърцащата врата, водеща към централната Кръгла зала. Сам в огромното, оскъдно обзаведено помещение стоеше Смъртният меч Брукалаян, вкочанен пред масивната камина и почти призрачен въпреки внушителния си ръст и телосложение. Беше с гръб към двамата новодошли. Дългата му вълниста коса падаше свободно по гърба му чак до стегнатия с широк колан кръст.
— Рат-Трейк е убеден — забоботи командирът, без да се обръща, — че в равнините западно от града са се появили нежелани натрапници. Демонски създания.
Карнадас разкопча наметалото си и го отърси от дъжда.
— Рат-Трейк, казвате. Признавам, че не разбирам тази внезапна претенция на Тигъра за пълна божественост. Това, че култът на един Пръв герой е успял с рамене и лакти да се добере до съвета на храмовете…
Брукалаян се обърна бавно и меките му кафяви му очи се приковаха в дестраянта.
— Недостойно съперничество. Сезонът на лятото е място за повече от един воински глас. Или ще предизвикаш сега и свирепите духове на баргастите, а също и на ривите?
— Първите герои не са богове — изръмжа Карнадас и затърка премръзналото си, изтръпнало от вятъра лице. — Те дори не са племенни духове, сър. Някой друг от жреците потвърди ли твърдението на Рат-Трейк?
— Не.
— Точно така си мис…
— Разбира се — продължи Брукалаян, — те не са убедени и че Панион Домин възнамерява да подложи Капустан на обсада.
Карнадас затвори уста. „Разбрах те, Смъртни мечо.“
Погледът на Брукалаян пробяга към Итковиан.
— Крилата ви разгърнати ли са, Щит-наковалня?
— Да, сър.
— Не смятате ли, че би било много глупаво — продължи Смъртният меч — да не се съобразите с такива предупреждения по време на патрула ви?