— Аз съм Хвърлячът на кости Пран Чоул, от Крон Т’лан Имасс. Призовани бяхме за сбор. И както изглежда — за бран. Смъртни, мисля, че имате нужда от нас.
Щит-наковалня огледа десетимата си оцелели бойци. Новобранката беше сред тях, но не и двамата й телохранители. „Двайсет. Войници и коне. Двайсет… ги няма.“ Погледът му обходи лицата им едно по едно и той кимна.
— Да, Пран Чоул. Имаме.
Лицето на младата жена беше пребледняло като пергамент. Тя седеше на земята и гледаше със замъглени очи, оплискана с кръвта на единия или на двамата войници, дали живота си, за да я защитят.
Итковиан стоеше до нея смълчан. Подозираше, че жестокостта на битката е съкрушила младата капънска новобранка. Службата в реални условия трябваше да закали, не да съкруши. Недооценяването на врага бе превърнало бъдещето на младата жена в свят от пепелища. Внезапната гибел на двамата щеше да я терзае цял живот. А той нямаше какво да направи или да каже, за да облекчи болката й.
— Щит-наковалня.
Той я погледна отгоре, удивен, че сама проговаря, и изненадан от твърдия й тон.
— Новобранец?
Тя се оглеждаше, присвила очи, взираше се в легионите немрящи воини, изправени в нестройни редици навсякъде около тях.
— Те са хиляди.
„Призрачни фигури, вдигнали се и застанали над жилавата трева, ред след ред. Сякаш самата земя ги е изхвърлила от плътта си.“
— Да. Поне десет хиляди, според мен. Т’лан Имасс. До нас са стигали приказки за тези воини — „Приказки, на които ми беше трудно да повярвам“, — но това е първата ни среща. И доста навременна при това.
— Сега връщаме ли се в Капустан?
Итковиан поклати глава.
— Не всички. И не веднага. Из тази равнина има още от тези К’Чаин Че’Малле. Пран Чоул — невъоръженият, изглежда, е нещо като висш жрец или шаман — предложи обща акция и аз я одобрих. Ще поведа осем души на запад.
— Стръв.
Той я изгледа.
— Точно така. Т’лан Имасс се придвижват невидими и ще ни обкръжават непрекъснато. Ако останат видими в това преследване, К’Чаин Че’Малле вероятно ще ги избягват, поне докато не се съберат достатъчно много, за да могат да се опълчат на цялата армия. По-добре да се избиват по двама — по трима. Новобранец, назначавам ви един придружител със задачата незабавно да се върнете в Капустан. На всяка цена трябва да се докладва на Смъртния меч. Невидимо ще ви придружи избрано отделение на Т’лан Имасс. Емисари. Увериха ме, че оттук до града няма други К’Чаин Че’Малле.
Тя се надигна бавно.
— Сър, един вестоносец ще свърши същата работа. Връщате ме в Капустан, за да ме пощадите… от какво? От гледката как тези Т’лан Имасс посичат на късове К’Чаин Че’Малле? Щит-наковалня, във вашето решение няма нито милост, нито състрадание.
— Изглежда — отвърна Итковиан, загледан в безчетната армия около тях, — че не сме ви загубили, в края на краищата. Глиганът на лятото мрази сляпото подчинение. Ще останете с нас.
— Благодаря ви, Щит-наковалня.
— Новобранец, вярвам, че не се заблуждавате, че гледката с избиването на К’Чаин Че’Малле ще усмири плача в сърцето ви. Войниците имат броня за плътта и костите, но трябва сами да изковат броня за душите си. Брънка по брънка.
Тя огледа петната кръв по униформата си.
— Вече започнах.
Итковиан дълго помълча.
— Капънците са глупави хора — да не дават свобода на жените си. Истината за това е пред мен.
Момичето сви рамене.
— Не съм единствена.
— Погрижете се за коня си, войник. И предайте на Сидлис да дойде при мен.
— Слушам, сър.
Младата жена отиде при оцелелите войници от двете крила, които оправяха сбруите на конете, каза няколко думи на Сидлис и тя кимна и се приближи.
В същото време Пран Чоул пристъпи напред.
— Итковиан, избрахме своите. Пратениците на Крон са събрани и очакват вестоносеца ви.
— Разбрано.
— Към Капустан ли, сър? — попита Сидлис.
— С невидим ескорт. Докладвайте пряко на Смъртния меч и на дестраянта. Насаме. Пратениците на Т’лан Имасс ще говорят със Сивите мечове и с никой друг, поне засега.
— Слушам, сър.
— Смъртни — обърна се с глух глас към тях Пран Чоул, — Крон ми заповяда да ви съобщя някои подробности. Тези К’Чаин Че’Малле са някогашните Ловци на К’елл. Избрани чеда на една матриарха, родени за битки. Но те са немрящи и онова, което ги държи под своята власт, крие добре самоличността си — някъде на юг е според нас. Ловците на К’елл са излезли от гробници, разположени в Мястото на разлома, наречено Морн. Не знаем дали картите на този район знаят мястото с тези древни имена…
— Морн. — Итковиан кимна. — Южно от равнината Ламатат, на западното крайбрежие и точно на север от острова, обитаван от сегюле. Нашият отряд е от Елингарт, който граничи с равнината Ламатат на изток. Макар да се знае, че никой не е навестявал Морн, името е било преписвано от най-старите карти и така се е съхранило. По общи схващания там не съществува нищо. Съвсем нищо.