— Нашият дестраянт е Висш Денъл — можем да извличаме от силата му, когато се наложи, макар да предполагам, че в момента е в мрачно настроение. Изтощен е и знае, че е имало лечение, но нищо друго. Карнадас не обича неизвестността. Както и Смъртният меч Брукалаян. — Стисна юздите и се изправи в седлото. — Евнухът си е свършил работата. Можем да тръгнем. Ще яздим през нощта и ще стигнем портите на Капустан призори.
— А присъствието на Т’лан Имасс и Т’лан Ай? — попита Пран Чоул.
— Скрито, ако обичате. Освен аите, които теглят шейните. Те ще превозят товара си до града и ще се приберат в двора на казармата.
— Имате ли причини за това, Щит-наковалня?
Итковиан кимна.
Потеглиха. Слънцето вече се беше смъкнало ниско зад тях.
Свил ръце в скута си, дестраянтът гледаше принц Джеларкан с дълбока симпатия. Не, каква ти симпатия, предвид явното му изтощение беше много повече. Главата на Карнадас пулсираше. Лабиринтът му Денъл беше кух, обвит в сива пепел. Ако трябваше да сложи ръцете си на масата, всички щяха да видят колко треперят.
Смъртният меч крачеше напред-назад зад него.
Итковиан беше излязъл на обход в равнината на запад с две крила и нещо се беше случило. Тревогата отекваше във всяка нервна стъпка зад гърба на дестраянта.
Принцът на Капустан беше стиснал очи, пръстите му разтриваха слепоочията под студено кованото медно кръгче на короната му. Беше двайсет и две годишен, но бръчките му бяха като на четиридесетгодишен. Бръснатото му теме беше покрито с бенките на царственото му потомство, като капки кръв, засъхнали и потъмнели. След дълга въздишка принцът проговори:
— Съветът на маската няма да бъде склонен, Смъртни мечо. Настояват техните джидрати да заемат външните укрепления.
— Укрепленията ще бъдат изолирани, след като обсадата започне, принце — изръмжа Брукалаян.
— Знам. И двамата го знаем. Изолирани, съборени, всеки войник вътре ще бъде заклан… след което изнасилен. Жреците си въобразяват, че са свръхстратези във военното дело. Религиозна война, в края на краищата. Елитните воини на храмовете трябва да нанесат първите удари.
— Не се съмнявам, че ще ги нанесат. И толкова.
— И толкова. Може би, ако осигурим коридори, атаки, за да осигурим изтеглянето…
— Което ще ни струва още повече жертви, принце. А и най-вероятно ще е провал. В такова самоубийство войниците ми няма да участват. И ви моля, не се опитвайте да наложите волята си над мен за това. Договорът ни е да държим града. По наша оценка най-добрият начин да го постигнем е с отбрана на стените. Външните редути винаги са спънка — ще послужат по-добре на враговете, отколкото на нас — като опорни пунктове за щурмовете. Джидратите ще трябва да ги държат в мъртвата зона. Поставят ли се там обсадни машини, ще бъдем подложени на непрекъснат обстрел.
— Съветът на маската не очаква, че укрепленията ще паднат, Смъртни мечо. Според тях вие сте се вкопчили в убеждението си и изразените ви опасения са неуместни.
Последва тишина, ако не се смяташе нехарактерното крачене на Брукалаян. Принцът най-сетне отвори очи и загледа умислено котешките стъпки на Смъртния меч. После се намръщи, въздъхна и стана.
— Лост ми трябва, Смъртни мечо. Намерете ми го, и то колкото може по-бързо. — Обърна се рязко и закрачи към вратите на залата, където го чакаха двамата му телохранители.
След като масивните крила се затвориха зад принца, Брукалаян се обърна към Карнадас.
— Продължават ли да извличат от силата ви?
Дестраянтът поклати глава.
— От известно време — не. Скоро след неочакваната визита на принца престанаха. Все едно, взеха всичко, което имах. Ще ми трябват няколко дни, докато се възстановя.
Брукалаян издиша бавно.
— Е, рискът от стълкновение беше известен. От това трябва да заключим, че Панионецът е изпратил сили през реката. Въпросът е колко?
— Достатъчно, за да премажат две крила, изглежда.
— В такъв случай Итковиан трябваше да избегне боя.
Карнадас изгледа Смъртния меч.
— Не сте справедлив, сър. Щит-наковалня разбира от предпазливост. Ако е било възможно, щял е да го направи.
— Да — изръмжа Брукалаян. — Знам.
Откъм казармените порти се чуха гласове и по каменните плочи изчаткаха конски копита. Напрежение изпълни стаята, но никой от двамата не проговори.
Вратите се разтвориха широко, те се обърнаха и видяха на прага Сидлис, пратеничката на Итковиан.
— Смъртни мечо, дестраянте. Нося ви съобщение от Щит-наковалня.
— Влезли сте в битка — промълви Брукалаян.