Тежките ботуши за жалост спряха точно пред нея и затулиха утринното слънце. След малко Пикър насила отвори очи.
Капитан Паран обаче се обърна към Анци.
— Сержант.
Анци веднага престана да мърмори.
— Сър?
— Изглежда, нещо е задържало Бързия Бен. Ще трябва да ни настигне и вашето отделение ще остане да го придружи. Останалите с Тротс ще тръгваме. Деторан ви задели нужното продоволствие.
— Както кажете, сър. Ще я чакаме змията значи — колко да му дадем, преди да хукнем подир вас?
— Спиндъл ме уверява, че няма да се забави много. Очаквайте го по някое време днес.
— А ако не се появи?
— Ще се появи?
— Ама ако не се?
Паран изръмжа ядосано и си тръгна.
Анци погледна Пикър объркано.
— Добре де, ами ако Бързия Бен все пак не се появи?
— Ти си идиот, Анци.
— Въпросът си беше съвсем на място, по дяволите! Какво ми се навъси тоя?
— Все пак трябва да имаш малко мозък в главата, сержант. Защо не го използваш? Ако магът не се появи, значи нещо сериозно се е объркало и ако стане така, по-добре да подвиваме опашки и да духваме нанякъде — където и да е, стига да е по-далече. От всичко.
Зачервеното лице на Анци пребледня.
— Що да не дойде? Какво се е объркало? Пикър…
— Нищо не се е объркало, Анци! Дъх на Гуглата! Бързия Бен ще дойде тука днес — толкова сигурно, колкото че слънцето изгря и вече ти вари мозъка! Виж си новото отделение, сержант — Малът ей там, и Хедж — притесняваш ни всички!
Анци изръмжа и се надигна.
— Какво сте ме зяпнали като жаби? Хващай се на работа! Малът, помогни на Деторан — тия камъни в огнището да се подравнят! Ако котлето вземе че се обърне, ще съжаляваш, хич не преувеличавам. Хедж, бегом да намериш Спиндъл…
Сапьорът посочи към хълма.
— Ей го там горе, сержант. Проверява онова преобърнато дърво.
Анци се обърна рязко, загледа се втрещен нагоре, после бавно кимна.
— Е, да. Нищо чудно. Впрочем, що за дърво може да расте така с корените нагоре? Умният човек не може да не прояви любопитство.
— Като си толкова любопитен, защо не идиш да видиш сам? — измърмори Пикър.
— Ха, че за какво? Иди да доведеш Спиндъл, Хедж. На бегом.
— Бегом по хълма? Беру да не дава, Анци, път ни чака!
— Бегом казах, войник.
Сапьорът се навъси, затича нагоре по склона, но след няколко крачки спря и взе да залита. Пикър се ухили.
— Е, а Бленд къде е? — изръмжа Анци.
— Точно до вас съм, сър.
— Дъх на Гуглата! Стига с тия номера! Къде беше кръшнала пак?
— Никъде.
— Лъжеш. Мернах те как се измъкваше, Бленд. Смъртна си все пак.
Бленд сви рамене.
— Чух интересен разговор. Между Паран и Тротс. Излиза, че баргасткото копеле има някакъв висок ранг в племето си. Нещо свързано с татуировките. Все едно, излиза, че сме тук, за да намерим най-голямото местно племе — Белоликите, — за да помогнат. Съюзници срещу Панион Домин.
Пикър изсумтя.
— Хвърчим и кацаме в подножието на Баргаст. За какво друго ще сме тук, според теб?
— Само че има един малък проблем — продължи тя; чоплеше ноктите си. — Тротс ще уреди да се срещнем, без да ни изколят, но може да му се наложи да се побие един-два пъти. Личен двубой. Спечели ли, всички оставаме живи. Ако го убият…
Анци зяпна и мустаците му заиграха, сякаш оживели.
Пикър изстена и сержантът се обърна към нея.
— Ефрейтор, намери Тротс! Да сяда с бруса и да си наточи оръжията хубаво, че…
— О, не, Анци!
— Трябва да направим нещо!
— За кое? — попита нов глас.
Анци отново се извъртя.
— Спиндъл, слава на Кралицата! Тротс ще ни погуби всичките!
Магът сви рамене под власеницата си.
— Е, това обяснява възбудените духове в хълма. Надушили са го, предполагам…
— Надушили? Възбудени? Гуглата да ме вземе дано, свършено е с нас!
Паран се загледа с присвити очи към подножието на могилата.
— Какво толкова се е разпалил Анци?
— Бленд беше тук — избоботи Тротс.
— О, страхотно! Защо не ми каза?
Баргастът сви широките си рамене и не отговори.
Намръщен, капитанът закрачи към Черния морант.
— Кворлът ви отпочина ли, Туист? Искам да сте високо над нас. И да ми съобщите, когато ни забележат…
Хитиновият шлем се извърна към него.
— Те вече знаят, благородни.
— Наричай ме „капитане“, Туист. Няма нужда да ми напомняте за драгоценната ми кръв. Знаят значи? Между другото, как пък вие разбрахте, че знаят?
— Стоим на тяхната земя, капитане. Душата под нас е кръвта на предците им. Кръвта шепне. Морантите чуват.