Факлите, окачени високо по каменните стени, мятаха треперлива жълта светлина и развяваха струи черен дим, който се носеше от теченията в залата. Стражите, със спуснати забрала на шлемовете и с люспести брони, стояха неподвижно от двете страни на входа и пред всяка от четиринадесетте врати, подредени зад балконите.
Четиринадесетте жреци на Съвета на маската седяха в редица на най-високия от трите балкона, строги и тържествени в халатите си и смълчани зад пищно изваяните еластични маски на своите богове. Въпреки цялото си разнообразие, маските бяха еднакво грозни и карикатурни в своята омекотеност, макар че в момента всички жреци си бяха придали неутрално изражение.
Брукалаян закрачи — стъпките му отекнаха в залата — и спря в самия център на широкия, стърчащ в средата кварцит, носещ подходящото название Пъпа.
— Съвет на маската — напевно заговори той, — позволете да ви представя Хетан и Кафал, баргастки пратеници на Белоликите. Сивите мечове бяха удостоени с честта да помолят за това представяне. След като то е извършено, ще напуснем заседанието ви. — И отстъпи назад.
Рат-Десемврий вдигна тънката си ръка и каза:
— Един момент, моля, Смъртни мечо — рече тя. — Макар да не знаем нищо за естеството на намеренията на Баргаст, молим ви да останете, тъй като след тази аудиенция ще трябва да обсъдим някои неща.
Брукалаян сведе глава.
— В такъв случай сме длъжни да заявим, че не знаем нищо за исканията на баргастите.
— Разбира се — промълви маскираната жена и на скръбния лик на нейния бог се изписа лека усмивка.
С отривиста крачка Брукалаян се върна до входа при Итковиан и Карнадас.
Хетан и брат й тръгнаха и заеха местата си на кварцита. Хетан огледа бавно жреците, след което вдигна глава и извика:
— Белоликите са в траур!
Нечия ръка плесна по перилото. Рат-Д’рек беше станала на крака; лицето на богинята на Есенния червей се беше намръщило.
— Пак ли? Кълна се в Бездната, поднасяте ни исканията на вашето племе в такъв момент! Същите начални думи! Същото идиотско твърдение! Отговорът не е за първи път, нито за втори, не, и не, и не! Аудиенцията е закрита!
— Не е!
— Как смееш да се обръщаш към нас с такъв тон…
— Смея, пръдня миризлива такава!
Опулил очи, Итковиан зяпна първо Хетан, после — Съвета.
Баргастката разпери ръце.
— Чуйте думите ми! Ще съжалите горчиво, ако ги пренебрегнете!
Брат й беше подхванал тихо заклинание. Въздухът около двамата диваци се завихри.
Стражите посегнаха към мечовете си.
Итковиан залитна напред, но Карнадас го изпревари — халатът на жреца запърха зад гърба му.
— Един момент! — извика той. — Свети братя и сестри! Нима искате да видите как ще избият верните ви стражи? Нима искате да видите как ще рухне самият Хомот, като всички вие ще загинете междувременно? Погледнете внимателно тази магия пред себе си, моля ви! Не е просто шаманска магия — вижте! Духовете на Баргаст са се събрали. Братя и сестри, духовете на Баргаст са тук, в тази зала!!!
Тишина. Освен тихото напяване на Кафал.
Брукалаян пристъпи до Итковиан и промърмори в ухото му:
— Щит-наковалня, имате ли някаква представа какво става?
— Тази възможност изобщо не ми беше хрумвала — отвърна Итковиан. — Стара петиция. Не мислех, че…
— Какво точно искат?
Той поклати глава.
— Признание на правата им. Земята под този град е баргастка земя, така поне твърдят те. Ако прочетете протоколите от предишни аудиенции, гонили са ги с ритници в задника, общо взето. Смъртни мечо, не си представях, че…
— Един момент. Нека чуем жената.
Братята и сестрите се бяха вслушали в думите на дестраянта и отново си бяха седнали по местата, с гневни изражения на маските. Ако моментът не беше толкова напрегнат, Итковиан сигурно щеше да се ухили на явно… втрещените богове.
— Прието — изръмжа Хетан и изгледа с присвити очи жреците и жриците. — Онова, което беше доскоро молба, вече е настойчиво искане. Сега ще изредя предишните ви аргументи да отхвърлите молбите ни и ще повторя за последен път нашите отговори. Може би този път ще проявите малко разум при гласуването. Ако не, ще наложа искането ни със сила.
Рат-Гугла се изсмя и се наведе над парапета.
— Със сила? Мило девойче, този град и всичко отсам стените му е може би само на няколко камбани от пълното унищожение. А ти ни заплашваш със сила? Наистина ли си толкова глупаво момиченце, колкото изглеждаш?