— Махни я тази сънлива физиономия от лицето си — сопна се Стони. — Стигнахме.
Грънтъл примига, въздъхна и зяпна малката порутена постройка пред тях — голи напукани каменни блокове, покрити тук-там със стара спечена вар; плосък дървен покрив — старото дърво беше хлътнало на места; и врата, толкова ниска, че двамата със Стони трябваше да се наведат, за да минат.
— Това ли е? Дъх на Гуглата, що за бордей!
— Човекът е скромен — изхъмка Стони. — Древният му бог не си пада по пищните церемонии. Все едно, предвид скорошната история му излезе евтино.
— Каква история?
Стони се намръщи.
— За да се освети свещеното място на Древния бог, трябва да се пролее кръв. Цяло семейство извършило самоубийство в тази къща, преди по-малко от седмица. Керули беше…
— Зарадван?
— Е, умерена радост. Поскърби малко за преждевременната им кончина, разбира се…
— Да бе.
— След което спечели търга.
— Естествено.
— Все едно, сега е храм…
Грънтъл рязко се обърна към нея.
— Чакай малко. Не се връзвам с никаква вяра, щом вляза тук, нали?
Тя се подсмихна.
— Както кажеш.
— Сериозно говоря. Разбра ли ме? И Керули по-добре също да го разбере. И неговият гаден стар бог! Никакво коленичене, нито дори кимване към олтара, и ако това е неприемливо, оставам си вън.
— Успокой се, никой нищо не очаква от теб, Грънтъл.
Той пренебрегна насмешливото предизвикателство в погледа й.
— Е, добре. Хайде, води.
— Винаги водя. — Отиде до вратата и леко я дръпна. — Местни мерки за сигурност — не можеш да им отвориш вратите с ритник навътре, всички се отварят навън, и ги правят по-големи от вътрешната рамка. Хитро, нали? Сивите мечове очакват битка за всяка къща, когато паднат стените — на панионците ще им стане доста горещо.
— Защитата на Капустан предвижда падането на стените? Не звучи никак оптимистично. Всички сме в смъртен капан, а фокусът на Керули с бягането в сънищата няма много да ни помогне, когато тенесковрите ни изпекат труповете за вечеря, нали?
— Ти си нещастен вол, знаеш ли?
— Цената на това да виждаш нещата ясно, Стони.
Тя се наведе, влезе и махна на Грънтъл да я последва. Той се поколеба, след което пристъпи навъсен.
Влязоха в малко преддверие с голи стени, глинен под, с няколко ниши за фенери по стените и редица железни закачалки, без никакви дрехи по тях. На отсрещната стена имаше друга врата, с изпъната кожа на рамката. Въздухът миришеше на лют сапун.
Стони разкопча наметалото си, окачи го на една от куките и каза:
— Жената изпълзяла от главната стая, за да издъхне тук. Червата й се влачили по целия път. Това събудило подозрението, че самоубийството й не ще да е било доброволно. Освен ако не си е променила решението накрая.
— Може някой продавач на козе мляко да е почукал на вратата и тя да се е опитала да отмени поръчката.
Стони го изгледа за миг, сякаш размисляше, след което сви рамене.
— Изглежда малко сложно като обяснение, но кой знае? Би могло. — Обърна се и се шмугна през кожената врата.
Грънтъл въздъхна и я последва.
Главната стая минаваше по цялата ширина на къщата: на задната стена имаше няколко алкова — килери и спални килии — и сводест изход по средата, водещ към градинския двор. Няколко пътни сандъка бяха струпани в единия край. В средата имаше кръгло огнище с глинена пещ, която излъчваше зной. Въздухът беше наситен с миризмата на печащ се хляб.
Керули седеше кръстосал крака на покрития с плочки под вляво от огнището, свел глава. Голото му теме лъщеше, покрито с капчици пот.
Стони пристъпи тихо и коленичи.
— Господарю?
Жрецът вдигна глава и кръглото му лице се сбръчка в усмивка.
— Почистих плочите — промълви той. — Сега те почиват в мир. Душите им се преселиха в хубавия свят на сънищата. Чувам смеха на дечицата.
— Вашият бог е милостив — промълви Стони.
Грънтъл завъртя очи с досада и отиде при пъновете.
— Благодаря, че ми спасихте живота, Керули. Съжалявам, че се държах толкова глупаво. Запасите ви с храна, изглежда, са се опазили. Това е добре. Е, аз ще си тръгвам вече…
— Един момент, моля, капитане.
Грънтъл се обърна.
— Имам нещо за вашия приятел Бюк — каза жрецът. — Малка… помощ… за начинанията му.
— О? — Грънтъл се постара да избегне питащия поглед на Стони.
— Там, в онзи втори сандък, да, малкия, с железния обков. Да, отворете го. Виждате ли? Върху топа сива плъст.
— Глинената птичка?
— Да. Моля, предайте му да я стрие на прах, после да я размеси в охладена вода, но след като водата е вряла поне сто мига. След като я смеси, трябва да я изпие — цялата.
— Да пие кална вода?