— Титлата не е изключителна, сър — каза дестраянтът. — Никога не сме оспорвали правото на Трейк над нея.
— Не успяхте да скриете тревогата си от думите ми, Карнадас, но ще подмина това. Един последен въпрос обаче. Чудя се, кога най-сетне ще свалите Рат-Финир, което е в правото ви като дестраянт на Финир — титла, която никой не е притежавал по право от хиляда години… освен вас, разбира се, и между другото, защо Финир сметна за нужно да съживи най-висшия пост точно сега? — Помълча и сви рамене. — Е, добре. Все едно. Рат-Финир не е ваш съюзник, нито на вашия бог — трябва да знаете това. Той усеща заплахата, която представлявате за него, и ще направи всичко, което е по силите му, за да съкруши вас и целия ви отряд. Ако ви потрябва помощ, потърсете ме.
— Но ето, че твърдиш, че богът ти и ти самият сте наши съперници, Рат-Трейк — изръмжа Брукалаян.
Маската се разтвори в дивашка усмивка.
— В момента само изглежда така, Смъртни мечо. Засега се сбогувам с вас. Сбогом, приятели.
Тримата Сиви мечове гледаха мълчаливо Рат-жреца, докато той напускаше залата. След това Брукалаян тръсна глава.
— Хайде, тръгвай, Щит-наковалня. Дестраянт, трябва да поговорим още малко с теб…
Потресен, Итковиан се обърна и тръгна след двамата баргастки воини.
„Земята се размести под краката ни. Разтърсена. В неравновесие. Скоро ще пусне кръв. И гибелта ни дебне от всички страни. Ти, с Бивните, спаси ни от тази несигурност. Моля те. Сега не е моментът.“
11.
Прословутата способност на малазанската военщина да се приспособява към всеки стил на водене на военни действия, какъвто предложи противникът, беше всъщност повърхностна. Зад илюзията за гъвкавост стоеше твърдата увереност в превъзходството на имперския стил. За тази илюзия за гъвкавост допринасяше самата подвижност на малазанската военна структура, както и разработването на всевъзможни и многобройни стилове на воюване, основани на дълбоко знание и проникновен анализ.
Власеницата на Спиндъл се беше подпалила. С насълзени очи и задавена от непоносимата воня, Пикър гледаше как мършавият маг се търкаля по прашната земя край огъня. Димът пълзеше от тлеещите косми и люти ругатни съпровождаха искрите, разхвърчали се в нощния въздух. Тъй като всички останали се превиваха от смях, ефрейторката взе меха с вода, тикна го между коленете си, отпуши го и като стисна бедра, запръска Спиндъл, докато не чу съскане.
— Добре, добре! — вресна й магът и замаха с осаждените си ръце. — Стига, ще ме удавиш!
Превит на две от смях, Хедж се беше изтъркалял опасно близо до пламъците. Пикър изпъна обутия си в ботуш крак и го срита.
— Хайде, по-кротко всички! — сопна се тя. — Преди цялото отделение да се е опекло. Дъх на Гуглата!
— Умираме от скука, ефрейтор — обади се Бленд. — Това е проблемът.
— Ако скуката беше фатална, нямаше да има един жив войник в целия свят, Бленд. Жалко извинение. Проблемът е прост: като почнем със сержанта, дето ми се гърчоти там, цялото ни прокълнато от Опонн отделение се е побъркало.
— Освен теб, разбира се…
— Оплесканите ми с говна ботуши ли целуваш? Лош ход. Аз съм по-смахната от всички ви. Ако не бях, отдавна щях да се махна. Богове, вижте ги само тия идиоти. Имаме си маг, който носи косата на умрялата си майка и всеки път, щом си отвори лабиринта, ни нападат ръмжащи порове. Имаме сапьор, който перманентно е в трета степен на изгаряне и чийто пикочен мехур, изглежда, е лабиринт сам по себе си, защото от три дни не съм го виждала да се отдели от тоя лагер. Имаме напанка, преследвана от зъл бедерин, който или е сляп, или вижда нещо повече от нас, когато я погледне. И най-после си имаме лечител, който се дяна някъде и се върна толкова изгорен от слънцето, че го хвана треска.
— Що не споменеш и Анци? — измърмори Бленд. — Сержантът е най-отгоре в списъка на сбърканяците…
— Не съм свършила. Имаме си една, която много обича да си клевети приятелите. И най-накрая — изръмжа тя, — скъпият ни Анци. Като студено желязо са му нервите на тоя. Убеден е, че самите богове са свили Бързия Бен и че всичко е по негова вина — на самия Анци де. Неизвестно как. — Пикър пъхна пръст под гривните на ръката си и се намръщи още повече. — Сякаш на боговете им пука за Бързия Бен, да не говорим за самия сержант. Сякаш си водят бележки за всеки от нас, все едно какво правим.