— Гривните на Трийч ли те притесняват, ефрейтор?
— Внимавай, Бленд — изръмжа Пикър. — Не съм в настроение.
Спиндъл се надигна и изсъска:
— Зла искра! Перна ме като оса, проклетницата. Зли духове витаят тука, помнете ми думите!
— Запомних ги — изсумтя Пикър. — Ще ти ги изсека на надгробния камък, Спиндъл, и ти го обещавам, Гуглата да ме вземе дано!
— Богове, каква воня! — изруга Хедж. — Съмнявам се, че и някой намазан с гранясала мас баргаст ще посмее да се доближи до теб! Викам да гласуваме — цялото отделение де. Да гласуваме да смъкнем тая отвратителна власеница от пъпчасалия гръб на Спиндъл и да я заровим някъде — най-добре под тонове боклук. Сержант, какво ще кажеш? Ей, Анци?
— Шшт! — изсъска сержантът, седнал в самия край на осветения от огъня кръг и зяпнал в тъмното. — Там има нещо!
— Ако е поредният ядосан пор… — почна Пикър.
— Нищо не съм направил! — изръмжа Спиндъл. — И никой няма да ми зарови власеницата, не и докато съм жив поне. Тъй че забрави, сапьоре. Освен това в това отделение не гласуваме за нищо. Гуглата знае какво ви е позволявал Уискиджак в Девета, идиоти такива, но вече не си в Девета, нали?
— Млъкнете! — изръмжа Анци. — Там има някой! Души!
Точно пред сержанта изникна огромно туловище, той изскимтя, отскочи слисано назад и за малко да стъпи в огъня.
— Това е оня бедерин! — изрева Хедж. — Ей, Деторан! Гаджето ти дойде… уф! Богове, с какво ме удари ма? С боздуган ли? Проклета от Гуглата… с юмрук? Лъжеш! Анци, тая ми счупи главата! Не може една шега да понесе… оу! Олеле!
— Стига — заповяда Пикър. — Някой да го разкара това животно…
— Чакай да го поогледам — изкиска се Бленд. — Я! Две хиляди фунта рога, копита и паламарка…
— Престани — сряза я Пикър. — Някои хора тук са с деликатни уши, момиче. Виж как се изчерви Деторан, докато пердашеше Хедж.
— Според мен боята е от усилието, ефрейтор. Сапьорът е много добър в измъкването… ох, добре, от тоя не можа да се измъкне. Ухх!
— По-кротко, Деторан! — изрева Пикър. — Той и бездруго вече не вижда като хората, и по-добре да почнеш да се надяваш, че не си му нанесла трайна повреда!
— Да бе — добави Спиндъл. — Пък и си държи едни проклетии в торбата… ако вземе, че хвърли една право в…
Това вече се оказа достатъчно, за да накара Деторан да отпусне юмруци и да отстъпи. Хедж залитна като пиян, после тупна тежко на земята и от счупения му нос закапа кръв.
— Една шега не може да понесе — изломоти той с подпухнали устни и се килна на една страна.
— Страхотно — измърмори Пикър. — Ако оня се появи утре и тръгнем в поход, сещаш ли се кой ще тегли носилката, Деторан?
Едрата жена се навъси и тръгна да си търси постелките.
— Кой е ранен? — извика креслив глас.
Войниците се обърнаха и видяха Малът, увит в одеяло, да подтичва към огъня.
— Чух удари с юмруци.
— Свареният рак се бил събудил — отбеляза Спиндъл. — Няма ли пак да му дремнеш утре на припек, а, лечителче?
— Хедж е — каза Пикър. — Погали Деторан срещу косъма. Лежи ей там до огъня, виждаш ли го?
Малът кимна и изкуцука до сапьора.
— Страшно сравнение извъртя, ефрейтор. — Наведе се и започна да оглежда Хедж. — Дъх на Гуглата! Смачкан нос, счупена челюст… и сътресение. Повърнал е кротко. — Погледна ядосано Пикър. — Никой ли не се сети да спре този дребен спор?
Бикът бедерин изсумтя, обърна се и се затътри обратно в тъмното. Малът извъртя глава.
— Кълна се в копитото на Финир, какво беше това?
— Съперникът на Хедж — измърмори Бленд. — Сигурно видя достатъчно и реши да се пробва другаде.
Пикър въздъхна и загледа Малът, който се занимаваше с припадналия сапьор. „Отделението не зацепва добре. Анци не е Уискиджак, Спиндъл не е Бързия Бен, а и аз не съм ефрейтор Калам. Ако някъде Мостоваците са се оправяли добре, то беше в Девета. Щом Деторан можеше да стои кротко до Тротс…“
— Оня магьосник да вземе да се появи най-после, че… — измърмори Бленд.
Пикър кимна в тъмното.
— Капитанът и другите може вече да са при Белоликите. Може да се окаже, че ние с Бързия Бен сме закъснели и вече е все едно…
— То и с нас, и без нас, е все едно — отвърна Бленд. — Искаш да кажеш, че може да изтървем спектакъла.
— Виж, това не би било зле.
— И ти почна като Анци.
— Ами, не вървят на добре нещата — въздъхна Пикър. — Най-добрият маг на ротата изчезна. Сложи ни отгоре един благороден капитан с жълто на устата, Уискиджак го няма, и какво остава? Не сме вече ротата, която бяхме.