Без да спира, магьосникът придърпа оцапаното си с пепел наметало. „Не, не съвсем безпомощни. Нещо повече, можем да надушим маневрите му — аз поне мога. А това е лъжлив ход — целият Панион Домин и заразното му влияние. Сакатия е успял някак да отвори шлюзовете на Лабиринта на Хаос. Проводник. Навярно самият Пророк на Панион изобщо не си дава сметка, че го използват, че не е нищо повече от жалка фигурка, хвърлена напред в един открит гамбит. Гамбит, предназначен да изпита волята, ефикасността на неговия противник… Трябва да свалим фигурата. Бързо. Решително.“
Приближи се към огъня на отделението, чу тихия ромон на гласовете им и усети, че се е върнал у дома си.
Хиляда черепа, набучени на колове, танцуваха около билото, горящите им плитки от натопена в масло трева изписваха огнени гриви над белите гримаси на смъртта. Във вълнистия монотонен ритъм на песента се извисяваха и заглъхваха гласове. Близо до мястото, където беше застанал Паран, млади воини връхлитаха едни срещу други с късите си криви ножове и кръв се плискаше в кръга на клановото огнище — съперничествата като че ли взимаха връх над всичко останало.
Баргастки жени се движеха из отделенията на Подпалвачите на мостове и повличаха войници от двата пола към кожените си шатри в стана. Капитанът бе помислил дали да не възпрепятства тази доста страстна форма на контакт, но набързо беше отхвърлил идеята като неосъществима, а освен това — и безсмислена. „Все едно. До утре или най-много до вдругиден всички сигурно ще сме мъртви.“
Клановете на Белоликите се бяха събрали. Шатри и юрти на племената сенан, джилк, акрата и баран — а и на още много други — покриваха дъното на долината. Според преценката на Паран сто хиляди баргасти се бяха подчинили на призива на Хъмбръл Тор за съвет. Но не само за съвет. „Дошли са, за да отговорят на предизвикателството на Тротс. Той е последният от своя клан и върху нашареното му с белези тяло е татуирана историята на племето му, сказание на петстотин поколения. Идва, за да заяви своето право на родство, кръвните връзки, стегнати от самото начало. И нещо повече, макар че никой не иска да ми обясни какво точно още е намесено тук. Мълчаливи кучи синове. Твърде много тайни са намесени тук…“
Един войн на нит’ритал изкрещя хрипливо, щом съперникът му разпра гърлото с кривия си нож. Зареваха мъжки гласове и засипаха ругатни. Поразеният воин се загърчи на земята пред огнището и животът му швирна на кървава локва под него. Убиецът му заподскача в кръг, съпроводен от дивашки възгласи.
Сред злобните съскания на околните баргасти Туист се промъкна и застана до капитана, без да обръща внимание на ругатните.
— Забелязвам, че не си особено популярен — подхвърли Паран. — Не знаех, че морантите ловуват толкова далече на изток.
— Не ловуваме — равнодушно отвърна Черният морант иззад хитиновия си шлем. — Тази враждебност е древна, родена е от спомени, не от опит. Спомените лъжат.
— Така ли? Бих те посъветвал да не се опитваш да ги информираш за мнението си.
— Всъщност няма смисъл, капитане. Любопитен съм. Този ваш воин, Тротс… толкова ли е уникален като боец?
Паран се намръщи.
— Има доста гадни драскотини по тялото. Предполагам, че може да се държи. Честно казано, никога не съм го виждал как се бие.
— А вашите Подпалвачи на мостове, които са го виждали?
— Пренебрежителни са, разбира се. Те обаче са пренебрежителни към всичко и не мисля, че на това мнение може да се разчита. Скоро ще видим.
— Хъмбръл Тор е избрал шампиона си — каза Туист. — Един от синовете си.
Капитанът примижа в тъмното към Черния морант.
— Къде го чу това? Да не би да разбираш езика на баргастите?
— Сроден е с нашия. Новината за избора е на устата на всички. Най-младият син на Хъмбръл, все още безименен, две луни му остават още до Смъртната нощ — прехода му към пълнолетието. Роден е с мечове в ръцете. Непобеден е досега в дуел, макар че се е изправял срещу закалени воини. С черно сърце, безмилостен… описанията продължават, но ми е досадно да ги повтарям. Много скоро ще го видим този страховит младеж. Всичко друго е празно хабене на думи.
— Така и не разбирам необходимостта от този дуел — каза Паран. — На Тротс не се налага да изявява каквито и да е претенции — историята е изписана съвсем ясно върху кожата му. Защо трябва да има съмнение в истинността й? Та той е баргаст от глава до пети — трябва само да го погледнеш.