Малът погледна замислено магьосника и се почеса по тила.
— Не казах, че съм отслабнал, сър. Просто не се чувствам добре. В изцеряването на Тротс получих помощ. Духове, мисля. Барагстки може би. Те ме закърпиха някак, и аз не знам как, и Гуглата ми е свидетел, трябва ми малко време да се посъвзема. А бе, все едно че краката ми са на някой друг, ръцете — и те… — Постави ръка на челото на Бързия Бен и изсумтя. — Той се връща вече. Това, дето го успива, е защитна магия.
— Можеш ли да поускориш нещата?
— Разбира се. — И замахна и зашлеви магьосника.
Бен рязко отвори очи.
— Малът, кучи сине…
— Стига си се оплаквал, Бързак. Капитанът иска да говори с тебе.
Тъмните очи на мага се извърнаха към Паран и надвисналия над рамото му Тротс. Бен се ухили.
— Всички сте ми длъжници.
— Това го зарежете — каза Малът на Паран. — Той все такива ги разправя. Богове, що за его. Ако Уискиджак беше тука, щеше да те фрасне по главата, магьоснико, и щях да съм на негова страна.
— А, без тия. — Бен бавно седна. — Какво е положението тука?
— Главите ни още са на дръвника — отвърна тихо Паран. — Нямаме много приятели тук, а враговете ни стават все по-дръзки. Властта на Хъмбръл Тор се клатушка и той го знае. Това, че Тротс уби любимия му син, не помогна никак. Все пак бойният главатар е на наша страна. Повече или по-малко. Може пет пари да не дава за Капустан, но разбира каква заплаха представлява Панион Домин.
— Не му пука за Капустан, а? — Бързия Бен се усмихна. — Ще му променя аз отношението. Малът, имаш ли си компания в това твое тяло?
Лечителят примига.
— Какво?
— Чувстваш се странно, нали?
— Ами…
— Така казва — намеси се Паран. — Ти какво знаеш по въпроса?
— Всичко. Капитане, трябва да идем при Хъмбръл Тор. Тримата… не, четиримата — ти също, Тротс. Гуглата да ме вземе, я да вземем и Туист — тоя знае повече, отколкото казва, и може да не виждам морантската му усмивчица, но знам, че се хили. Спиндъл, власеницата ти вони. Разкарай се, че ще повърна.
— И това ми било благодарност, че ти опазих кожата — измърмори Спиндъл и се дръпна.
Паран се изправи и погледна накриво към шатрата на Хъмбръл Тор.
— Чудесно. Хайде пак натам.
Залезът настъпи и долината се загърна в сумрак. Баргастите бяха подновили дивашките си танци и кървавите дуели с трескава жар. На трийсет крачки от шатрата на Хъмбръл Тор, седнала върху смъкнатата си броня, Пикър се навъси и измърмори:
— Още са вътре, кучите му синове. Нищо не ни оставиха за правене, освен да ги гледаме тия диваци как се трепят един друг. Май е рано да мислим, че всичко е свършило, Бленд.
Тъмнооката жена до нея се намръщи.
— Да намеря ли Анци?
— Що ще си правиш труда? Не чуваш ли онова пъшкане? Нашият сержант е яхнал някоя баргастка мома. Ще се върне след миг-два доволен…
— А момето ще ситни зад него…
— И ще гледа объркано…
— Що?
— Докато мигнала, и то свършило.
Двете се изсмяха късо и гадно. Пикър отново стана сериозна.
— Утре може да сме мъртви, каквото и да разправя Бързия Бен на Тор. Така поне мисли капитанът, затова ни остави тая нощ да се позабавляваме…
— „С гугла на главата иде утрото…“
— Мдаа.
— Тротс направи каквото можа в двубоя — подхвърли Бленд. — С това трябваше да се свърши.
— По щях да съм доволна Деторан да беше на негово място. Нямаше да има почти равенство или каквото е там. Щеше да го нареди добре хлапето. Както чух, нашият татуиран баргаст само стоял на място и е чакал язовеца да му влезе. Деторан щеше да му пръсне главата като тиква…
— Тротс няма хъса й.
— Никой го няма, а както и забелязвам, още не се е върнала с оня джилкски воин, дето го замъкна в храстите.
— Компенсация за Хедж, дето все й бяга и се крие. Горкото момче — джилкатът де. Сигурно е умрял вече.
— Тя дано да внимава, че…
Замълчаха. Двубоите около огъня ставаха все по-бързи и яростта им привличаше все повече баргасти да гледат. Пикър изсумтя, като видя как поредният воин рухна от ножа на съперника си, забит в гърлото му. „Ако продължава така, утре ще трябва да вдигат нова гробна могила. Но пък и бездруго може да го направят — могила за мостоваците.“ Огледа се и видя тук-там по някой самотен мостовак в тълпите на туземците. Дисциплината беше рухнала. Бързият прилив на надежда при новината, че Тротс е оживял, се попари също толкова бързо от слуха, че баргастите все едно може да ги избият — просто ей така.
— Въздухът е някак… странен — каза Бленд.
„Да… сякаш самата нощ е пламнала… сякаш сме в центъра на някаква невидима огнена буря.“ Гривните на ръката на Пикър се бяха сгорещили и ставаха все по-горещи. „Май ще трябва пак да се топна в онова ведро с вода — кратко облекчение, но поне е нещо.“