Забързан след нея, Грънтъл едва след миг разбра какво му говори. „О, Стони…“
Стъпките й изведнъж се забавиха, лицето й пребледня. Тя се обърна и го погледна с изпълнени с ужас очи.
— Това уж трябваше да е бой. Война. Оня кучи син… — Облегна се на стената. — Богове!
Другите продължиха напред, твърде зашеметени, за да забележат, а може би бяха твърде претръпнали, за да ги интересува.
Грънтъл се приближи до нея.
— Изкормила си го. — Не посмя да посегне и да я докосне.
Стони кимна, затвори очи и дъхът й излезе на хрипове.
— Остави ли поне един и за мен, момиче?
Тя поклати глава.
— Много лошо. Но пък един сиърдомин или друг — все едно.
Тя пристъпи и притисна лице в рамото му. Той я прегърна.
— Да се махаме от тази битка, момиче. Имам чиста стая, с мивка и печка, и кана с вода. Стая, съвсем близо до северната стена — там все още е безопасно. В края на един коридор. С един вход. Ще стоя пред вратата, Стони, колкото трябва. Никой няма да влезе. Обещавам ти го. — Посегна да я вдигне.
— Мога да вървя.
— Но дали искаш? Това е въпросът.
Тя поклати глава.
Грънтъл я вдигна с лекота.
— Дремни, ако искаш. Вече си в безопасност.
И тръгна покрай стената. Стони се сви в прегръдката му, притисна плътно лице в ризата му. Грубата тъкан се навлажни.
Зад тях скаландите гинеха със стотици — Сивите мечове и капънталите ги избиваха с безмилостна ярост.
Искаше му се да е с тях. На първата линия. Да отнема живот след живот.
Един сиърдомин не стигаше. Хиляда нямаше да стигнат.
„Вече не.“
Усети как тялото му изстива, сякаш кръвта му се бе превърнала в нещо друго, течеше тежка и горчива във вените му, изпълваше мускулите му със странна, на нищо неподатлива сила. Никога не бе изпитвал такова нещо, но не можеше да мисли за това. Нямаше думи за това.
Нито, както скоро щеше да разбере, имаше думи да се опише онова, в което щеше да се превърне. Онова, което щеше да направи.
Избиването на К’Чаин Че’Малле от Крон Т’лан Имасс и немрящите ай беше отхвърлило силите на септарха в пълно безредие, точно както беше предвидил Брукалаян. Объркването и обездвижването, което бе предизвикало, донесе още няколко дни за подготовката на Щит-наковалня за предстоящия щурм. Но сега времето за подготовка беше изтекло и в ръцете на Итковиан беше останала отбраната на града.
Нямаше да има повече Т’лан Имасс, нито Т’лан Ай, които да им се притекат на помощ. „И никаква освободителна армия, до последната песъчинка в стъкленицата на часовника.“ Капустан беше останал сам.
„И така ще бъде. Страх, мъка и отчаяние.“
От позицията си на върха на най-високата кула на Казармената стена, след като дестраянт Карнадас беше слязъл и потокът на вестоносците се разхвърча из града, беше наблюдавал първото съсредоточаване на вражеските войски на изток и югоизток, приближаващите с глух тътен обсадни машини. Беклити и още по-тежко снаряжени бетаклити настъпваха срещу Пристанищната порта, с маса скаланди зад тях и от двете им страни. Ядра на ударните сили на сиърдомините, притичващи отряди на десандиите — придвижваха напред нови обсадни машини. И чакащата в огромните, необятни станове покрай реката и по брега кипяща маса на тенесковрите.
Беше наблюдавал щурма на външното укрепление на Източния страж на Джидрат, вече изолирано и обкръжено от противника; беше видял как бе разбита тясната врата, беклитите нахлуха през прохода, три стъпки, две, една, после замряха на място, а след няколко мига — стъпка назад, после още една, започнаха да извличат тела. И още тела. Джидратите — елитните стражи на Съвета на маската — бяха проявили своята дисциплина и решимост. Бяха изтласкали натрапниците, бяха вдигнали барикада на мястото на вратата.
Беклитите се струпаха отново и подновиха щурма.
Битката продължи целия следобед, но всеки път, когато Итковиан отвличаше вниманието си от другите събития, разиграващи се край крепостните стени, виждаше, че джидратите продължават да се държат. Отнемаха живота на десетки и десетки врагове. „Забиват извития трън в корема на септарха.“
Най-сетне, някъде по здрач, тежките обсадни фургони бяха обърнати. Огромни камъни полетяха към стените на укреплението. Отекващите удари продължиха чак докато не се спусна пълен мрак.
Щурмът срещу градските стени бе започнал отвсякъде. Атаката откъм север се оказа лъжлива, изпълнена без особена стръв, и бързо се разбра, че е маловажна. Вестоносци донесоха на Щит-наковалня, че сражението по западната стена също е отвличаща маневра.